— Помня. Ще кажеш ли, че комунизмът е рухнал, задето Рейгън е държал една реч? Хората няма да го повярват.
— Ще го повярват — възрази Кам.
Първият човек, когото Ребека видя, бе баща й — висок мъж с оредяваща руса коса и спретнато вързана вратовръзка в отворената яка на палтото. Той изглеждаше по-възрастен.
— Виж! — викна тя на Вали. — Това е татко!
Лицето на Вали разцъфтя в широка усмивка.
— Така е — каза той. — Не вярвах, че ще ги намерим в това множество. Той положи ръка на рамото на Ребека и двамата си запроправяха път в блъсканицата. Хелмут и Алис ги следваха плътно.
Движението беше дразнещо трудно. Тълпата беше гъста, всички танцуваха, скачаха от радост и прегръщаха непознатите.
Ребека видя майка си до баща си, а после и Лили и Каролин.
— Не са ни видели още — обърна се тя към Вали. — Махай!
Нямаше смисъл да вика. Всички крещяха. Вали отбеляза:
— Това е най-голямото улично увеселение в света.
Някаква жена с накъдрена коса връхлетя върху Ребека и тя щеше да падне, ако не я бе подкрепила ръката на Вали.
Тогава най-после двете групички се достигнаха. Ребека се хвърли в прегръдките на баща си. Тя усети устните му на челото си. Познатата целувка, докосването на леко наболата брадица, ароматът на одеколона му за след бръснене — това изпълни сърцето й до пръсване.
Вали прегърна майка им. После се размениха. Ребека не можеше да вижда от сълзи. Те прегърнаха Лили и Каролин. Каролин целуна Алис.
— Не вярвах, че ще те видя отново толкова скоро. Не знаех дали въобще ще те видя отново.
Ребека гледаше как Вали поздравява Каролин. Той взе ръцете й и двамата се усмихнаха един на друг. Вали простичко каза:
— Толкова съм щастлив да те видя отново, Каролин. Толкова съм щастлив.
— Аз също — промълви тя.
Те се подредиха в кръг, с хванати ръце, посред нощ, в средата на Европа.
— Ето ни — произнесе Карла, огледа цялата фамилия в кръг и се усмихна широко и щастливо. — Най-накрая сме заедно. След всичко.
Тя спря и го повтори:
— След всичко.
Епилог
4 ноември 2008 година
63.
Те бяха странна семейна група, размишляваше Мария и оглеждаше всекидневната в дома на Джаки Джейкс няколко секунди преди полунощ.
Тук беше самата Джаки, свекървата на Мария, осемдесет и девет годишна, по-жизнена от всякога.
И Джордж, съпругът на Мария за последните дванадесет години, сега белокос и седемдесет и две годишен. Мария се ожени за пръв път на шестдесет, което би я накарало да се чувства неловко, ако не беше тъй щастлива.
И бившата съпруга на Джордж, Верина, несъмнено най-красивата шестдесет и девет годишна жена в Америка. Гостуваше с втория си съпруг Лий Монтгомъри.
И синът на Джордж и Верина — Джак, адвокат, двадесет и седем годишен, със съпругата си и с хубавата им петгодишна дъщеричка Марга.
Гледаха телевизия. Предаването се излъчваше от чикагски парк, където се бяха събрали 240 000 души, изпаднали в екстаз от щастие.
На сцената се намираше семейство — представителен баща, красива майка и две сладки момичета. Беше изборната нощ и Барак Обама беше спечелил.
Мишел Обама и момичетата напуснаха сцената, новоизбраният президент отиде до микрофона и произнесе:
— Здравей, Чикаго.
Джаки, матриарх на семейство Джейкс, нареди:
— Всички пазете тишина. Слушайте.
И увеличи звука.
Обама носеше тъмносив костюм и вратовръзка в цвят бордо. Зад него на лекия ветрец се вееха повече американски знамена, отколкото Мария можеше да преброи.
Обама заговори бавно, с паузи между всяка фраза:
— Ако изобщо има някой, който да се съмнява, че Америка е място, където всичко е възможно, който все още се пита дали мечтата на нашите основатели е жива в наше време, който все още поставя под въпрос силата на нашата демокрация — тази вечер им дава отговор.
Малката Марга приближи седналата на канапето Мария.
— Бабо Мария — започна тя.
Мария вдигна детето в скута си и му каза:
— Тихо, миличка, всички искат да слушат новия президент.
Обама продължи:
— Това е отговорът, даден от млади и стари, богати и бедни, демократи и републиканци, черни, бели, испаноговорящи, азиатци, коренни американци, хомосексуални, хетеросексуални, инвалиди и неинвалиди; американци, които изпращат на света посланието, че ние никога не сме били просто сбор от индивиди или сбирка от червени и сини щати — ние сме и винаги ще бъдем Съединените американски щати.