— Бабо Мария — отново прошепна момиченцето. — Виж дядо.
Мария погледна съпруга си Джордж. Той гледаше телевизора, но по набръчканото му кафяво лице се стичаха сълзи. Бършеше ги с голяма бяла кърпа, но колчем подсушеше очите си, сълзите напираха отново.
— Защо дядо плаче? — попита Марга.
Мария знаеше защо. Той плачеше за Боби, за Мартин и Джак. За четири момичета от неделното училище. За Медгар Ивърс. За всички борци за свобода, мъртви и живи.
— Защо? — отново попита детето.
— Миличка — отвърна й Мария. — Това е дълга история.
Благодарности
Главният ми исторически съветник за трилогията Векът беше Ричард Оувъри. Други университетски историци, помогнали за този том, са Клейборн Карсън, Мери Фулбрук, Клер Маккалъм и Матиас Райс.
Множество, преживели събитията от епохата, хора също ми помогнаха — или с проверки на първия вариант, или с интервюта, най-вече Мими Алфорд за Белия дом от времето на Кенеди; Питър Ашър за това да бъдеш поп звезда; Джей Кобърн и Хауърд Стрингър за Виетнам; Франк Ганън с колегите си Джом Каванъф, Тод Хълин и Джеф Шепард за Белия дом от времето на Никсън; конгресмен Джон Люис за гражданските права; Ангела Шпициг и Анемари Бенке за живота в Германия. Както винаги, Дан Стеърър от Проучвания за писатели в Ню Йорк ми помогна да намеря съветниците си.
По време на проучвателното ми пътуване из американския Юг мои водачи бяха Бари Макнийли в Бирмингам, Алабама; Рон Флад в Атланта, Джорджия; и Исмаил Наскаи във Вашингтон, окръг Колумбия. Рей Янг от представителството на Грейхаунд във Фредериксбърг любезно изрови снимки от шестдесетте.
Приятелите ми Джони Клеър и Крис Манърс прочетоха първия вариант и направиха много полезни забележки. Чарлът Куелч поправи множество грешки.
Моето семейство ми помогна по много начини. Доктор Ким Търнър ме съветваше по много въпроси, особено по медицинските. Джан Търнър и Барбара Фолет прочетоха първия вариант и направиха проницателни и полезни коментари.
Прочелите черновата редактори и агенти са Ейми Бъркоуър, Шериз Фишър, Лесли Гелбман, Филис Гран, Нийл Найрън, Сюзан Оупи, Джеръми Треватан и, както винаги, Ал Цукерман.
2
изд. „Университетско издателство Свети Климент Охридски“, София 2014, превод: Евгения Панчева.