Първото, което видя, щом влезе, беше моделът на Ханс. Работеше по него през годината, откакто бяха женени. Правеше макет на Бранденбургската врата от кибритени клечки и лепило. Всичките му познати трябваше да запазват изгорелите си кибритени клечки. Моделът беше почти завършен и се мъдреше на малка масичка в средата на стаята. Ханс беше изработил централната арка и крилата и сега работеше по квадригата — теглената от четири коня карета на върха, която беше много по-трудна.
Трябва да е бил отегчен, с горчивина си помисли тя. Несъмнено проектът беше начин да прекарва вечерите с жена, която не обича. Бракът им беше като този макет — паянтово копие на истинското нещо.
Отиде до прозореца и загледа дъжда. След минута един жълтеникав Трабант 500 спря до бордюра и Ханс слезе.
Как смееше да идва тук сега?
Ребека със замах отвори прозореца, без да обръща внимание на дъжда, който нахлу вътре, и викна:
— Махай се!
Ханс спря на мокрия тротоар и погледна нагоре.
Очите на Ребека се спряха на чифт негови обуща на пода. Бяха изработени на ръка от един стар обущар, когото Ханс беше открил. Взе едната и я хвърли по него. Изстрелът беше добър и макар Ханс да мръдна, обувката го улучи по темето.
— Смахната краво! — викна той.
Вали и Лили дойдоха в стаята. Застанаха на прага и загледаха голямата си сестра, като че се беше превърнала в друг човек, което може и да беше истина.
— Ти се ожени по нареждане на ЩАЗИ! — кресна Ребека през прозореца. — Кой от двама ни е смахнат?
Хвърли втората обувка и не улучи.
— Какво правиш? — потресено попита Лили.
Вали се усмихна и рече:
— Луда работа.
Навън двама минувачи бяха спрели да позяпат, а една съседка застана на прага и загледа очарована. Ханс ги изгледа свирепо. Беше горделив и за него беше мъчение да го правят на глупак пред хората.
Ребека се озърна за още нещо, с което да го замери, и съгледа кибритения макет на Бранденбургската врата.
Той стоеше върху шперплатова плоскост. Вдигна го. Тежък беше, но тя щеше да се справи.
— Олеле мале — възкликна Вали.
Ребека отнесе макета до прозореца.
— Да не си посмяла! — кресна Ханс. — Това е мое!
Ребека опря шперплатовата плоскост на перваза.
— Ти съсипа живота ми, бияч от ЩАЗИ! — викна тя.
Една жена от зяпачите долу се разсмя, презрителен високомерен кикот, който звънна над шума от дъжда. Ханс пламна от гняв и се озърна да види кой се смее, но не успя. Да му се присмиват беше най-тежкото мъчение за него.
— Прибери макета, кучко! — ревна той. — Работих по него цяла година!
— И аз работих толкова по нашия брак — отвърна Ребека и вдигна макета.
— Заповядвам ти! — викна Ханс.
Ребека вдигна модела през прозореца и го пусна.
Той се превъртя във въздуха, така че плоскостта остана отгоре, а квадригата — отдолу. Пада дълго и Ребека като че увисна в този проточил се миг. После макетът се стовари в настлания с камъни преден двор с шум като от мачкане на хартия. Пръсна се и кибритените клечки се разхвърчаха, после спря на мокрите камъни като лъчисто украшение от разруха. Плоскостта лежеше, а всичко, което беше върху нея, беше смазано до неузнаваемост.
Ханс дълго го гледа, зяпнал от изумление.
Възстанови се и посочи Ребека с пръст.
— Слушай ме сега — поде той толкова студено, че тя изведнъж се уплаши. — Ще съжаляваш за това, казвам ти. Ти и семейството ти. Ще съжалявате, докато сте живи. Обещавам.
После се върна в колата и замина.
2.
За закуска майката на Джордж Джейкс му приготви палачинки с боровинки и бекон с тлъстинки отстрани.
— Ако изям това, ще трябва да се боря в тежката категория — рече той. Джордж тежеше около осемдесет килограма и беше звездата на харвардския отбор по борба в полусредна категория.
— Яж здраво и се откажи от борбата — отвърна майка му. — Не съм те отгледала да станеш тъп спортист. — Седеше на кухненската маса срещу него и сипваше корнфлейкс в чиния.
Джордж не беше тъп и тя го знаеше. Предстоеше му да се дипломира в юридическия факултет в Харвард. Минал беше последните изпити и беше сигурен, доколкото въобще можеше, че ги е взел. Сега беше тук, в скромната къща на майка си в предградието „Принц Джордж Каунти“, в Мериленд, до Вашингтон, окръг Колумбия.