Намеси се друг глас:
— Говори Ед Уилсън. Аз съм нещо като резидент ентомолог в ЦКЗ. Първо помислих, че става дума за мравки, но отхвърлихме тази възможност. Говорихме с доктор Коер от Лонгайландския университет и му изпратихме увеличението от лентата. Не разполагаме с достатъчно детайли, за да кажем какво точно представляват, но Коер предполага, че са най-вероятно арахноиди.
— Паяци? И от това ли се изплашиха всички? От купчина паяци?
— От нещо такова — каза Уилсън по-безпристрастно, отколкото всъщност бе настроен. Той така и не надрасна детинската си любов към „страховитите твари“ и често използваше научен жаргон, неразбираем за почти всички, които не споделяха неговото удивление от света на насекомите и които никога не се бяха прехласвали пред империите, процъфтяващи в корените на някое дърво. Той дори очакваше да изпита затруднения пред президента и беше едновременно изненадан и облекчен от факта, че разговаря с човек, който бързо схваща и не се налага да му се обяснява какво е ентомолог или арахноид. Продължи нататък: — Това, което наблюдаваме в момента, е вероятно най-обикновен организъм, нараснал до бедствие.
— Да се върнем на първия ми въпрос: как е могло да се случи нещо подобно?
— Ами случва се през цялото време. Да не забравяме, че дребните форми на живот са превзели всяко кътче и всяка цепнатина от земната повърхност. Дори при нормални условия, ако проверите които и да било четири-пет жилищни блока в Лонг Бийч или в Манхатън, или във Вашингтон, ще откриете повече арахноиди отколкото хора по земята. Коер ми каза, че цели екологични системи спокойно си се развиват върху късчета мъртва кожа, която пада от нас, докато спим нощем. В чаршафите на всяко легло живее популация от поне два милиона индивида и докато стоим и си приказваме стотици, вероятно хиляди от тях в момента се хранят под кожата в основата на миглите ви, но ние нито ги виждаме, нито ги усещаме и ако не бях ви ги споменал, вие така и нямаше да разберете за тяхното съществуване… при нормални условия.
— Предполагам — каза президентът, докато разтърка окото си със свободната си ръка, — че няма начин да ми ги признаят като разходи в данъчната декларация?
Останалите хора, включени в линията, отговориха с кух смях или с мълчание. Началникът на канцеларията каза направо:
— Доктор Уилсън, споменахте, че това се случва през цялото време? Организмите се превръщат в бедствие?
— Разбира се. При наличието на подходяща температура и влажност на въздуха за нужния брой седмици, така че всички снесени яйца да оцелеят и ако има достатъчно храна, за да се поддържа експанзията на популацията, и ако също така естественият им враг бъде отстранен от сцената, то ще се появи бедствие под формата на скакалци, които тероризирали хората в библейските времена, или колония мравки, дълга осемнадесет километра, която изяжда всички ферми и фермери по своя път край бреговете на Амазонка.
Никой не знае точно какви са необходимите условия, при които дадена популация осъществява бум, но ми изглежда, сякаш Лонг Бийч притежава някои характеристики, които не се срещат на друго място. Според архивните документи през 1973 г. от земята е започнал да излиза тънък слой плесен, който образувал мехури колкото кокоше яйце и се разнесъл по целия Лонг Айланд. За медиите това било паметен ден. Те дори засекли НЛО в действие, преди всичко да приключи. През 1979 г. имало бедствие от жълта треска. Подобно на плесента и тя заплашвала да се разрази из целия щат. През 1991 г. пък настанало царството на бълхите. Наложило се да дезинфекцират целия град. През 1994 г. — акарите. Ако се вярва на докладите, само за един следобед цели борове били изядени до корен.
Намеси се притеснен генерал Андрюс:
— Така че ако някое бедствие удари Ню Йорк, то най-вероятно ще започне в Лонг Айланд?
— Да, така ми се струва — отвърна ентомологът. — Старата поговорка, че гръмотевицата не удря два пъти на едно и също място, изобщо не е вярна. Ако някое дърво е ударено от гръм, то е, защото дървото е било най-високата точка наоколо (и следователно — най-добрият проводник), което пък означава, че проводниците служат именно за да бъдат използвани отново.
Андрюс подсвирна. Губернаторът и президентът го смятаха в най-добрия случай за доста прибързан, в най-лошия за параноичен, след като настояваше за карантина. Той вече гледаше на автомобилите и на магистралите като на вектори-носители на зараза, също толкова смъртоносни, колкото и мухите цеце. Съществуваха четири подстъпа към Лонг Бийч, четири моста, отдалечени на разстояние около четири километра един от друг от блатата на Лидо до високата врата на Атлантик Бийч. Надяваше се, че предположенията му са били правилни и че е затворил плътно извора на инфекция далеч преди тя да е имала време да се разпространи. Надяваше се да е така, но в действителност не го вярваше.