— Добре, това е решено — каза президентът. — Продължаваме с карантината.
— Само като предпазна мярка? — попита Мърдок.
— Да. Сигурен съм, че ще сме в състояние да разрушим гнездото на буболечките за ден-два, в най-добрия случай — още тази вечер. Но не искам междувременно навън да започне паника. Надявам се до довечера хората от външната страна на затворената зона да я отбягват, освен ако вече не са си събрали багажа и напуснали щата. А само Бог знае какво ли си мислят останалите вътре оцелели, като гледат четирите вдигнати моста. Дори и да се намират на километър-два от рояка и следователно — в относителна безопасност, сигурно се притесняват, като виждат, че камионите с храна са спрели да минават през мостовете. И ако решат, че кризата ще трае с дни или седмици, то до полунощ всеки супермаркет и улична бакалия ще се превърнат в зона на бойни действия.
И президентът все повече започна да се убеждава, че всеки град, независимо колко цивилизован, горд или разглезен е той, се намира на не повече от две-три яденета от анархията.
— След три часа ще трябва да говоря по телевизията — ще ми се наложи да го направя. И искам да съм в състояние искрено да заявя, особено на хората в Ню Йорк, че карантината е само предпазна мярка и че положението е под контрол. Сега въпросът на дневен ред е: ще бъда ли искрен, като им кажа това?
— Зависи — каза Уилсън.
— От какво?
— Ами първо от това какво е убило онези хора. И колко бързо можем да го унищожим.
Началникът на канцеларията заяви с нейния нежен, но нетърпящ възражения глас:
— Ако се наложи, може да изпратим хора с огнепръскачки. Това е бърз и мръсен метод, но ще свърши работа.
— Ако се наложи — каза Уилсън — … ще свърши работа.
— Най-късно утре сутрин — добави Андрюс, — а още по-добре днес по залез-слънце.
— Ще свърши работа — повтори ентомологът. — Да… ако побързаме… — Той потъна в мисли и като че ли никой не забеляза, че изречението му остана незавършено. Той потръпна. Някак подсъзнателно усещаше, че е забравил или недогледал нещо или че нещо не е разбрал. В подсъзнанието му постоянно изскачаше голото коремче на оса — жилещото бедствие от 1970 г. — имаше нещо за осите и пчелите, което не биваше да бъде забравено, недогледано или неразбрано.
— Кога най-скоро ще можем да вземем проба и да идентифицираме нашия… противник? — попита президентът.
— Извадихме късмет — каза Андрюс — Има един дирижабъл на док в Брукхейвън, а на него се намира най-доброто диагностично оборудване в света. Сега го товарят, а точно този дирижабъл е най-бързият строен някога, а освен това е и почти най-големият.
— Кога най-рано ще пристигне на място?
— Може да бъде в Лонг Бийч до един час, но ще получим първите сигурни изследвания след два, два и половина часа, съвсем навреме за речта ви.
Към разискването по общата връзка се включи нов глас от Брукхейвън — говореше Лесли Уелс. Тя беше специализирала патология на насекомите. Също така бе известно, че изпитва страст към паяците.
— Ако са арахноиди, ще сме в състояние да се справим с проблема доста просто. И паяците, и акарите ненавиждат перилните препарати. Направо измират. По принцип, единственото, което ни трябва, е препарат за миене на чинии, малко вода и за няколко минути работата е свършена. Няма да има нужда от огнепръскачки, господин президент…
— О, добро утро, Лесли!
— Добро утро, доктор Уилсън. Как идентифицирахте веществените доказателства?
— Със сигурност не са микроби. Вероятно не са и насекоми. Съгласен съм с Коер: трябва да търсим колония паяци или акари. Според мен — акари.
— Да — каза патологът, — това просто е един изолиран изключително необичаен случай, господин президент. Обзалагам се, че става дума за вид, пристигнал с някои чуждестранни продукти, озовал се в непривично обкръжение, в което липсват естествените му врагове. При всички случаи ще сте в състояние да спуснете мостовете още преди закуска.
Уилсън неохотно изрази несъгласието си.
— Би ми се искало и аз да бях толкова уверен, че това е само изолиран инцидент. Вярно е, че за през цялото си съществуване Лонг Бийч често е бил поразяван от гръмотевици, но известна информация ме кара да се чудя дали всъщност гръмотевиците не са просто предвестникът на някоя по-голяма буря.