— Искате да кажете — намеси се президентът, — нещо подобно на напастта от оси през седемдесет и девета или от мухъл през седемдесет и трета, която да засегне целия щат?
— Не съм сигурен, господин президент. Всяка криза започва все някъде, така че защо да не и в Лонг Бийч. Безпокоя се, че дори да успеем да откараме там цял танкер с перилни препарати и напълно да изтребим тези неща, просто ще премахнем симптома, но няма да се доближим до неговия причинител. Лонг Бийч не е единственото странно явление напоследък. Не зная дали става дума за нов вид инсектициди или за нещо друго, но ако ги потърсите, доста бързо ще си дадете сметка, че тази година пеперудите са изчезнали. А последната седмица в списъка на застрашените животински видове влязоха и светулките. Не друг, а именно светулките — та тях ги имаше буквално навсякъде!
— Значи не смятате, че Лонг Бийч ще си остане единственият инцидент? — попита Лесли Уелс.
— Един мой приятел — впрочем именно той направи видеоувеличението в „Лусънт“, — името му е Бишъп, та той е единственият човек, когото познавам, който не се изненада от случилото се в Лонг Бийч. Каза, че можело да се дължи на непредвиден ефект от киселинните дъждове, на някоя друга отрова, но че крайният резултат е спад на видовото разнообразие, което би могло да предизвика масирано преструктуриране на най-силните от останалите видове.
Президентът го гледаше въпросително.
— Организмът, прераснал в бедствие — наблегна Уилсън. — Рояците. Може би именно това се е случило, когато започнаха да изчезват водните кончета, пеперудите, жабите… При условие че данните на Бишъп са верни.
— Жабите! — възкликна Лесли. — Чух за това. Но няма никакъв смисъл. Жабите винаги са се приспособявали прекрасно. Те са оцелели дори след онова, което уби динозаврите. Но сега навсякъде по света те измират.
— Някакво обяснение? — попита президентът.
— Никакво — отвърна Уелс.
— Ами пчелите! — добави Уилсън. — Изведнъж започнаха да ми се обаждат пчелари, всеки ден все повече и повече хора, които искат да знаят дали някой в ЦКЗ може да им обясни защо рояците им умират. Изпращат ни умрели пчели в кутии и най-странното е, че когато им правя дисекция, откривам, че трахеите им са запушени от паразитни червеи. Червеите буквално ги задушават до смърт.
— Червеи, които изяждат пчелите? — каза началникът на канцеларията — С това ли си имаме работа? С нов вид червеи?
— Не — отвърна Уилсън. — Става дума за същите червеи, които обикновено си живеят в пчелите. Но нараснали неимоверно, също както и стрептококите във вашето гърло ще се разраснат неимоверно, ако ви атакува грип. Според мен червеите са започнали да се развиват просто защото пчелите така или иначе умирали от нещо друго. Първото правило на добрия паразит е да не убива своя приемник. Обикновено съществува някакво балансиращо споразумение — като негласен договор между вас и имунната защита на вашия приемник. Ако убивате често кокошката, която снася златни яйца, един ден ще се окажете затворен в мъртвата кокошка и умиращ от глад.
Уилсън беше човек със силно въображение, който току-що успя да стресне самия себе си. Лонг Бийч… жабите… пчелите… възможно ли бе? Възможно ли беше тези случки да са само първият тътен от приближаващата се черна и ужасна буря? Спомни си за първия голям тласък, шест години по-рано, малко преди бейджинското земетресение, когато се счупиха и двата му крака, а стотици хиляди души намериха смъртта. Но не, положението не можеше да е толкова зле.
— Трябват ни повече доказателства — продължи Уилсън. — Все още не разполагаме с пълна информация. Лонг Бийч трябва да ни разкрие онова, което не знаем.
— На какво разстояние… — президентът като че се задуши на думата „разстояние“. — На какво разстояние се намира Лонг Бийч от центъра на Манхатън?
— Петдесет километра източно, сър.
— По дяволите!
„Да живееш в интересни времена“ — се казва в едно древнокитайско проклятие, което на пръв поглед звучи като благословия. Без всякакво съмнение в Лонг Айланд се беше случило нещо интересно и президентът нито за миг не се усъмни, че медиите ще се възползват да го превърнат в голяма криза на… Как го бе нарекъл ентомологът… „организъм, прераснал в бедствие“? Организъм, прераснал в бедствие, в такава близост до Ню Йорк?
Живееха във време, в което кризите, най-често фалшиви, се радваха на огромна популярност, но президентът все още не знаеше дали Лонг Бийч щеше да се превърне в обикновено сензационно заглавие на вестникарските статии или не. Хора, по-умни от него, бяха казали, че по време на фалшивите кризи всички до една или друга степен знаем какво ще се случи по-нататък, докато по време на истинска криза, като нападението над Пърл Харбър, бомбардировката над Хирошима, изстрелването на „Спутник“, взривяването на „Чалънджър“, не само че не знаем нищичко от това какво ни очаква през утрешния ден, но има нещо далеч по-плашещо и по-интересно: че въобще никой не знае. Наистина никой.