24. Изчезването на скакалците от Скалистите планини (които някога били истински бич и чиито ята затулвали слънцето и разбили на пух и прах американското земеделие) е истинска загадка, подобна на изчезналата колония на остров Роаноак[40] или „Летящият Холандец“.
25. „Дяволските двукамшични“ на доктор Сандра Шъмуей действително съществуват.
26. Кошмарните подробности от възпроизводствения цикъл на dracunculiasis също отговарят на истината.
27. Последствията от скорбута са напълно реални, а е възможно и да са отразени в легендите: казват, че крал Артур бил умрял от една наново отворила се рана.
28. Историята за капсулите, заровени в Световния парк във Флъшинг (глава 18), и ролята, която играят бунищата в археологията, са истински. Наскоро природозащитниците и политиците започнаха да се безпокоят, че старите вестници и списания в крайморското бунище на Лонг Айланд не се разграждат и ще продължат да се четат и след 4000 години (освен всичко останало, на същото това бунище са изхвърлени части от реактивни самолети, елементи от лунарни модули и незавършеният луноход „Аполо“-20). В момента властимащите възнамеряват да впръснат химикали в земята, с цел да получат по-бързо разграждане. Всички сме се наслушали на старата песен: „Аз съм от правителството и съм тук, за да ви помогна“. От гледна точка на околната среда това би било напълно безсмислено (материали, които преди не са си взаимодействали с нея, ще бъдат принудени да започнат да си взаимодействат, което ще навреди и на въздуха, и на водата). От гледна точка на археологията, също е напълно безсмислено (все едно драговолно да подпалим Александрийската библиотека).
29. Що се отнася до съдбата на корабите в бактериална среда на дъното на океаните, то тя следва някаква ирония: повече от 90 процента от световните залежи от желязо са се утаили в океана преди 2,5 и 1,8 милиарда години с помощта на цианобактериите (синьо-зелените водорасли), които поглъщат въглеродния двуокис и отделят железни окиси. Хората извличат желязото от земята и го преобразуват в стоманените плочи по корпуса на „Йорктаун“, „1-52“ или (както е в нашата история) „Нимиц“. В наши дни, бактериите от големите дълбини полепват по корпусите на потъналите кораби и ги връщат на Земята под формата на желязо. Микробиологът Рой Кълимор (който се появява в глава 24) отбелязва, че през втори век сл.Хр. философът Марк Антоний, изглежда, пръв се е досетил за неговото откритие, като написал: „Веществото наподобява постоянно течаща река, дейностите на нещата постоянно се изменят и… работят в безкрайно многообразие; и е трудно да се твърди, че нещо остава неизменно“. Излиза, че пак бактериите преработват (или рециклират) нашите кораби по същия начин, по който термитите преработват (или рециклират) нашите домове. Така е и с почти всичко останало.
Започнахте ли вече да изпитвате чувството, че вселената е много по-обширна, отколкото хората изобщо някога са предполагали? Добре. Дори и най-далечната бактериална колония, разположена на пет километра под повърхността на Атлантическия океан, като че ли е свързана с всичко останало в биосферата и сякаш най-големият организъм в биосферата е самата Земя. Може би теолозите и поетите са били прави: живеем на повърхността на нашата майка, а не просто на някаква си планета.
Но както бърза да добави Рой Кълимор: „Земята не е майка-орлица“. Връщайки се върху нашия проблем, той отбелязва, че светът би изпаднал в също толкова ужасна криза, ако не и в по-ужасна, ако (вместо насекомите) изчезнат бактериите. Тогава — също както, ако става дума за насекомите — хората първо ще решат, че измирането им е за добро… но само след няколко дни ще си дадат сметка, че бирата вече не ферментира… че нещо не е съвсем наред с червата им… и че цялата реколта е унищожена просто защото вече нищо не задържа азота в почвата и… „Прах“…
40
През 1587 г. сър Уолтър Райли тръгва с втора група заселници към остров Роаноак близо до бреговете на Вирджиния. Връща се в Англия, но когато отново през 1590 г. стъпва на острова, не открива жива душа, нито следа от заселниците. Само на вратата на една от бараките е била издълбана думата: „CROATOAN“, чийто смисъл остава и до днес загадка. — Б.пр.