30. Френският изследователски кораб „Океански пътешественик“, който наистина съществува, е най-обновен прекръстен бивш ледоразбивач, чието име отначало звучало като „Пандора II“. Докато се намирах на борда на „Пътешественика“ (да, французите наистина имаха първокласен инженер с прякор Ниликс) по време на експедицията от 1996 г., открихме, че „морският сняг“ (органични остатъци най-вече от мъртви тела на щипалки и други микроскопични морски обитатели), падащ на дъното на Атлантическия океан, се е увеличил близо четири пъти. Само за десет години „снеговалежът“ бе прераснал в истинска „снежна буря“. В момента заедно с Рой Кълимор изследваме двете възможни причини за този феномен на масиран бум на планктона: 1. Риболовът във водите на Северния Атлантически океан е бил толкова засилен, че не е останала почти никаква риба в повърхностните водни слоеве (четиристотинте метра, до които прониква слънчева светлина), която да изяжда планктона; 2. Нефтените сонди в Големите плитчини са причинили изпускане на метан, а той стои в основата на хранителната верига на планктона (т.е. бактерии).
За да сме в състояние да определим точната причина за бума на популацията планктон, ще ни помогнат както сравненията с останалите обезрибени райони в Тихия и Индийския океани, така и данните, получени от подводниците за разпръсването на рибните ята в дълбините (сонарни данни за рибните ята и струпванията от планктон, които през нощта се вдигат на повърхността, а през деня се спускат на четиристотин метра под нея). Ако увеличението на планктона е причинено просто от изобилието на храна — нарастващата популация на бактериите — то място за притеснения няма. Ако обаче е заради премахването на твърде голям брой риби и китове, които се хранят най-вече с едноклетъчни растения (така наречения „фитопланктон“), растящи в близост до океанската повърхност, то напълно е възможно това потискане на важен елемент от биологичното равновесие, причинено от собствените ни действия, да предизвика биологична верижна реакция, чиито последици, независимо че няма да са толкова катастрофални, колкото описаните в „Прах“, все пак ще бъдат изключително тежки. Повечето от кислорода, който дишаме, се получава не от Амазонската джунгла (нито пък от всички гори по земята, взети накуп), а от тези микроскопични растения, живеещи в горните сантиметри на океанската повърхност. Те също така поемат по-голямата част от изпускания от нас и от нашите горива на базата на древни изкопаеми въглероден двуокис. Ако броят им е застрашен, то парниковият ефект ще ни засегне много по-бързо от очакваното (като не бива да забравяме, че хората, занимаващи се с химическия състав на атмосферата, ни предупреждават за тенденцията за натрупване на въглероден двуокис).
Добрата новина е, че ако причината се крие в намалелия брой риби, то ограничавайки риболова и при наличието на изобилие от планктон, броят на рибите ще се възстанови само за едно десетилетие. Но кой ли би повярвал, че прекаленият улов в океаните може да доведе до глобално затопляне, да пренасочи въздушните маси и измени климатичните пояси, да увеличи температурните разлики през зимата и лятото, да повлече моретата навътре в сушата и да усили яростта на ураганите!
Правило номер едно, за това как да се научим да живеем на нашата планета, гласи: „Никога не изваждайте някой важен елемент от биологическото равновесие“ (или казано с други думи: „Когато изтеглиш пръстена, госпожа гранатата вече не ти е приятелче“). В този случай, както и в разиграния в „Прах“ сценарий, всичко ще се отрази със страшна сила върху икономиката. Което е важало някога за древните вавилонци, важи и до днес: най-често срещаната причина за рухването на дадена цивилизация е икономическата криза, а самата икономическа криза може да настъпи изключително лесно. Ужасът от възможната гибел се засилва от факта, че нашата цивилизация има за какво да живее. Ако постъпваме мъдро и внимаваме, ще сме в състояние да изградим едно бъдеще, с което всеки един от нас спокойно би се гордял. Можем да направим много повече от това просто да оцелеем. Можем да процъфтим. (Известно ли ви е например че през 2050 година трябва да полети първият междузвезден кораб, който засега съществува само под формата на чертежи?). Въпреки че ни остава още дълъг път, е достатъчно просто да прочетем някой вестник от края на XIX век, за да си дадем сметка колко много са се подобрили условията на живот. (Известно ли ви е например че някога линчуването било толкова в реда на нещата, че на места го смятали за приемливо забавление?) Човешките същества могат да се развият към по-добро и аз искрено вярвам, че сме тръгнали в тази посока.