Като се вземе предвид големият брой ледени светове в нашата слънчева система, затопляни от приливните сили (тук те са най-малкото четири), и все повечето доказателства, че системата ни не е сред необичайните в галактиката, ще се окаже, че ледените светове, криещи в утробите си цели океани, далеч превъзхождат по брой подобните на Земята светове (т.е. светове със строго определена маса, разположени на строго определено разстояние от строго определения тип звезда). Освен че това даде необходимата мотивация за едно наистина „Дарвиново“ пътешествие, теорията „Океани над главите ни“ дискредитира митовете за отвличане на хора от страна на хуманоидни извънземни. Когато един ден действително се сблъскаме с разумен живот, той с вероятност 1000 към 1 ще е произлязъл на някой воден свят с ледена обвивка. Животът такъв, какъвто го познаваме, е вероятно малцинство в галактиката, ако не и откровено необичайно явление.
34. Възходът на антинаучните движения и походът към Града на мечтите… След като болестта луда крава доби световна слава, друго измислено събитие от книгата заплашва да бъде изпреварено от самата действителност, и то още преди да е засъхнало мастилото, с което съм го описал. (Да, чичко ви Чарли наистина си купува цели кутии химикалки и с тях пише първите си чернови, по повод на което покойният Айзък Азимов веднъж бе казал: „Чувал съм, че някои писатели правят така, но винаги съм си мислел, че те сигурно идват от други планети“.)
Напоследък плъзнаха всякакви слухове за Националната лаборатория в Брукхейвън (НЛБ), Лонг Айланд. Ще спомена само между другото: никой не крие извънземни кораби в лабораторията (нали точно там направихме проектите за звездните кораби тип „Валкюрия“, та знаем). Както в книгата, така и в действителността Брукхейвън е една от водещите в света лаборатории за биомедицински изследвания, в която се проявява голям интерес към напредналите планове за създаване на такива бъдещи магически пособия като микроскенери с ядрено-магнитен резонанс и методи за разчитането и дешифрирането на генетичния код. Това е мястото, където са били начертани плановете за влак на магнитна възглавница, неутриновия телескоп и голям брой ракети. Най-главната цел, преследвана там, е намирането на незамърсяващ източник на енергия за цялото човечество като слънчевата енергия например. Там бе датирана и плащаницата от Торино. НЛБ е наистина „най-добрият бар в града“, заплашван сега от някаква „Ера на ирационалното“.
Последната седмица видях плакати, по които бе написано: „НЛБ означава Надменни Лъжци и Бомбаджии“ и чух двама мъже по крайбрежната алея да си приказват, че „учените отровиха цялата питейна вода с радиация… трябва да ги изловим и избием до крак“. Това ми прозвуча все едно като ранното средновековие, когато хората обвинявали евреите, че са им отровили кладенците. Прозвуча ми ужасно познато — като Джери Сигмънд.
Сега, колкото до „отровената питейна вода“… в НЛБ има един апарат, наречен ускорител на бързи неутрони, който създава изключително мощен лъч неутрони, с чиято помощ може да се види структурата на молекулите или да се получат медицински изотопи, или дори да се проучи структурата на ембрионалните скелети затворени в черупката на динозавърско яйце. Тези му способности направиха възможни повечето днешни (и утрешни) медицински открития. Проблемът е, че един от водните резервоари близо до реактора изпусна малко тритий — същия елемент, с чиято помощ свети циферблатът на моя часовник „Касио“. Тритият е изотоп (или „тежка“ форма) на водорода, съставен от един протон и два неутрона. Изтеклото количество тритий бе толкова нищожно, че не би могло да се засече с обикновен гайгеров апарат и възлизаше на 3 милиардни кюри (кюри е мярка за радиоактивност). Средностатистическата светеща табела, висяща на изхода на всеки театър, излъчва радиация около двадесет кюри. Която е близо 6,7 милиарда пъти по-мощна от „ядреното замърсяване, причинено от НЛБ“. През 1996 година тритият от циферблатите на „Полет 800“ изпусна във водите край Лонг Айланд радиация от 100 кюри, която не бе достатъчно силна, за да разболее и една скарида.
За съжаление местните политици и хората от медиите не използват термините една милиардна част от кюри. Защото хората може да разберат, че милиардната част от нещо малко, трябва да е нещо наистина много малко. Затова заговориха за „пикокюри“. Едно „пикокюри“ е трилионна част от кюри и следователно 3 милиардни части кюри се равняват на 3000 пикокюри. Което вече е цифра. Хубав номер. Човек може да накара каквото и да било да прозвучи смущаващо просто като си избере някоя по-малка измервателна единица и раздуе нулите след нея.