Облягайки се на тези раздути нули, един от по-маститите местни политици обяви, че няма да намери покой, докато Конгресът не назначи комисия да разследва случилото се, защото „всяко повишаване на радиацията е недопустимо“ и „трябва изцяло“ да бъде отстранено от околната среда. Добре. Да не спорим с него. Въпреки че сигурно би било забавно да изчистим цялото му (естествено радиоактивно) ДНК от всеки атом въглерод-14, хайде, няма да спорим. По-скоро можем да построим космически щит, който да ни предпази от радиационното облъчване, идващо от онзи голям ядрен реактор в небето — същият, дето всяка сутрин изгрява от изток. Да видим как ще се почувства Конгресът само две седмици след като е защитил нас и всички растения по Земята от вредната слънчева радиация.
„Това (бъдещето на науката в НЛБ) вече не е научен въпрос — оплака се един физик. — Живеем в политизирано време.“
Днес се присмиваме на нашите прадеди, че са живели в тъмните времена на суеверието и че по природа са били възмутително невежи, но някой ден собствените ни деца ще ни се присмиват за същото.
Чарлз Пелегрино
Ню Йорк 15 април 1997