Те съществуваха, за да дишат и за да се плодят. И да се хранят.
Без друга цел и с хладно безразличие те подушиха склона и се раздвижиха като едно цяло.
Ръс реши, че е невъзможно да заспи, независимо че влажността бе спаднала. Прецени, че тази вечер въздухът е достатъчно студен и сух, за да остави прозореца широко отворен и да опита да заспи под непрестанния шум на нощния прибой.
Но както винаги, джуджето на безсънието гризеше подмолно съзнанието му с малките си миши зъбки и рядко му позволяваше удоволствието от пълното отпускане. Той подозираше, че то се опитва да му съобщи нещо. Че се опитва да му каже, че му е писнало. Писнало му е от работата. Писнало му е от Лонг Айланд. Писнало му е от оная кучка Памела, дето пали цигара от цигара, за която се опитваха да го оженят.
Така че той си седеше в леглото, гърбът му бе подпрян от четири възглавници, щракаше от канал на канал, но твърде малко от тях успяваха да привлекат вниманието му. Бавно течаха новини. Днес в Индия в гладни бунтове бяха убита три хиляди души, но всички се натискаха да правят репортажи как най-накрая някой успял да гръмне действителния подстрекател…
(досада)
Някакви биолози предричаха катастрофи от киселинните дъждове и измиращата голяма североамериканска жаба…
(досада)
И че цената на кафето със сигурност ще се вдигне тройно по Коледа поради някакво нашествие на молци в Колумбия…
(ни в клин, ни в ръкав)
Най-накрая откри среднощно токшоу с Джоуел Мартин, който беше направил цяла поредица предавания на тема: „Цивилизацията: Следващите петдесет години“. Сега бе поканил своя най-известен, но и рядко досаден гост: Ричард Синклер, смахнатия учен, който вечно търсеше изгубените светове на Вавилон или на динозаврите и в същото време проектираше ракети. Единственото обяснение, което даваше за тези свои на пръв поглед противоположни по характер занимания, беше, че в миналото откривал пътеводни знаци към бъдещето.
(ужас)
Тази вечер беше изпаднал в онова, което Ръс наричаше „истинската вавилонска мания“ и дрънкаше за някакви странни вкаменелости, открити в Ню Джърси. Ръс усили звука.
— Днес загадката за изчезването на динозаврите стои горе-долу така — обясняваше Ричард. — Ако отидете където и да било по света и започнете да копаете назад във времето до 70 милиона години преди Христа, ще откриете всевъзможни кости от динозаври. Над тези кости, в скалната маса, датираща от преди 65 милиона години преди Христа, ще се сблъскате със зловещ пласт, който обикновено е с дълбочина от няколко крачки и в него липсват каквито и да било кости от какъвто и да било животински вид. А когато изследвате отблизо вътрешността на самия пласт, ще откриете прах от комета или от паднали астероиди. А отгоре идва нов пласт с изобилие от кости, сред които са тези на прародителите на овцата, камилата, слона и прасето.
— Прекрасно — каза Джоуел. — Но какво може да ни разкрие това за бъдещето?
— Ще стигна и дотам. Когато се вгледаме много, много внимателно в тези най-стари, най-долни скални пластове, започваме да виждаме доказателство за великата промяна, настъпила в целия свят. През Нова Зеландия и Антарктида, през Аляска и Северен Китай е започнал да се образува ледът. Тропическите гори и всичко живо в тях е било унищожено, или още по-точно, всичко живо се е придвижило към екватора. Това обяснява защо много от динозаврите са изчезнали стотици хиляди години, преди да се разрази адското бедствие.
— Е, бога ми, то наистина било адско — каза Джоуел.
— Съвършено вярно — отвърна Ричард. — Когато паднали кометите, динозаврите и повечето топлолюбиви създания вече се били събрали близо до екватора. И именно в тази тясна граница, по-точно в Мексико, последвали земетръсни изригвания. Дори ако вземем само попаденията в Мексико, те могат да сложат в малкото си джобче всички оръжия от цялата Студена война накуп. Ако си бил млекопитаещо, което се крие в дупки, може и да си имал някакъв шанс да оцелееш, след като си имал готово бомбоубежище. Но ако си живял на открито като сорианите на територията на екваториално Мексико или Бразилия, или Калифорния, най-вероятно си бил пътник. В отсъствието на динозаврите бозайниците в Америка се надигнали от своите дупки и през следващите някъде към милион години започнали да се разпространяват, да стават все по-разнообразни, високи и грациозни. Подозирам, че когато климатът се затоплил, а Аляска и Гренландия отново станали обитаеми, тези по-големи, нови бозайници пресекли ивицата суша към Китай и победили онези неколцина динозавъра, спасили се от пълно унищожение. Така че великото изчезване на динозаврите е протекло на два етапа.