Очите на Ричард придобиха онова вманиачено изражение, с което бе станал известен. Беше стигнал до предела, след който вече си бе самодостатъчен и нямаше нужда от интервюиращ, а отегчението на Ръсел спадна с още няколко градуса и той започна да се отпуска.
— Измиране на две степени — продължи Ричард. — Първо капанът на кометите, а после произтичащия от кометите бум на бозайници. Това накратко е положението. Но подобно на повечето актуални хипотези, навярно и тази е погрешна.
— Навярно е погрешна? — възкликна Джоуел. — Собствената ви любима теория?
— Навярно е погрешна — гласеше отговорът. — Когато Луис Алварес пръв започна да изучава оставения от кометите слой прах, той предположи, че евентуално всички растения в света е трябвало да изсъхнат от падащата пепел и че малкото риещи бозайници и повечето от съществуващите тогава насекоми са оцелели, хранейки се с корени и семена.
— Това обяснение не ви ли задоволява?
— Не. Засега не.
— Значи ли, че и Алварес също греши?
— Да, и той…
Писъкът бе пронизителен, далечен и много кратък. Заприлича му на вик на млад мъж, но стихна толкова бързо, че Ръсел се зачуди дали просто не му се е счуло. Намали звука и обърна лице към прозореца.
По стъклото се блъскаха прашинки. Единствените звуци, които чуваше, бяха плисъкът на вълните по плажа, песните на няколко тийнейджъри в Магнолия парк и скърцането на дъските на крайбрежната алея под гумите на патрулираща полицейска кола.
„На западния фронт нищо ново“ — си каза той. Дори и щурците явно бяха твърде отегчени, за да свирят.
Отпусна се на възглавниците и усили звука. Синклер разправяше нещо на фона на рисунките на някакво гротескно подобие на мравка, достатъчно голямо да погълне целия Ръс заедно с леглото.
— Удавило се е в езерце от смола — каза Ричард. — Смолата, която се превръща в органичния скъпоценен камък кехлибар, предоставяйки ни малки гробници, десетки хиляди пъти по-древни от саркофазите на фараоните. Цели планински вериги са се образували и изчезнали, откакто е умряло това насекомо, около шестдесет и пет цяло и седем милиона години преди Христа, току отвъд реката, в Ню Джърси.
— Шестдесет и пет цяло и седем милиона години преди Христа? Искате да кажете, че сте в състояние да го определите с такава точност?
— Лесно е, когато човек има на разположение пластове вулканични скали и пепел от комети, с които да работи. Това ново отлагане на кехлибар лежеше точно под слоя останки от комета, само на няколко инча по-надолу. И първото, което ще забележите, е, че буквално гъмжи от насекоми…
По екрана се придвижи кехлибареното гробище, сякаш цял рояк е бил запечатан насред полет.
— Сега следва страшната част: Ние също така разполагаме с отлагания от слоя, който се е образувал направо върху кометната пепел, само неколкостотин хиляди години по-късно.
— Само!
— Ще трябва да ми се довериш за това, Джоуел. Палеонтолозите гледат по странен начин на времето. Важното и донякъде странното за насекомите, които открихме над слоя пепел, е, че те съставят ново поколение в сравнение с онези, които са живели преди кометата, само на няколко инча под пепелта. Като изключим хлебарките, термитите и няколко други от старите видове, почти всички насекоми, живели по времето на динозаврите, са изчезнали заедно с тях.
— Значи твърдите, че кометата е имала далеч по-разрушителни последствия, отколкото си ги е представял Алварес.
— Да, доколкото изглежда, е разтърсила из основа световната екология. И щом е могла да заличи толкова устойчиви създания като насекомите, много ми е чудно, че изобщо нещо е оцеляло.
Вторият крясък беше малко по-силен, но този път излизаше от три или четири гърла, към които се бе присъединил и викът на млада жена.
„Просто няколко хлапета се наливат с бира и обикалят наоколо — каза си Ръс, — няма от какво да се притесняваш.“
Увеличи още звука.
Ричард обясняваше как цивилизацията получила най-простичката представа какво е това комета — представа от четиридесет мегатона, паднали в Тунгуската тайга през 1908 г. После предупреди, че каквото се е случило в миналото, със сигурност ще се повтори и в бъдеще и че след като човечеството днес е навлязло дори и в Сибир, вече не можем да си позволим риска от ново падане на комета, пък било то и в Тунгуската тайга.