Но пък не беше време за такива развлечения. Не и точно сега, когато бяха намерили плячката си. Тар и Коураб тъкмо бяха заобиколили кръчмата, за да покрият задънената задна уличка, а Мейби и Мейсан Джилани вече бяха на покрива в случай, че жертвата им прояви повече въображение.
Корик спря до него, целият плувнал в пот, навъсен и стиснал зъби.
— Смотаняци нещастни! Каква е тая страст да си харчат парите? Пазарите са глупаво нещо.
— Правят ги щастливи — обясни Ботъл. — Или ако не щастливи, доволни поне. Временно. Което служи на същото.
— А то кое е?
— Пази ги от неприятности. От разрушителния вид — добави той, като видя смръщеното чело на Корик и неразбиращите му очи. — Ония, дето идват, щом населението започне да мисли, наистина да мисли, имам предвид… когато започнат да съзнават какво голямо говно е всичко това.
— Звучи като някоя от речите на краля — приспиват ме, точно както правиш ти в момента, Ботъл. Е, къде точно е той?
— Един от плъховете ми се е свил под един парапет…
— Кой?
— Малката Смайлс — тя е най-добрата за това. Все едно, лъскавите й очички са се лепнали точно на него в момента. Той е на една маса в ъгъла, точно под един прозорец със затворени кепенци — но не такъв, през който би могъл да изскочи. Общо взето е приклещен — заключи Ботъл.
Корик се намръщи още повече.
— Прекалено лесно изглежда, не мислиш ли?
Ботъл се почеса по наболата четина и въздъхна.
— М-да, прекалено лесно.
— Ето ги Балм и Геслер.
Двамата сержанти спряха при тях.
— Какво правим тук? — попита опулено Балм.
— Пак е превъртял от страх — каза Геслер. — Не му обръщайте внимание. Чака ни бой май. Гаден. Няма да се даде лесно.
— Какъв е планът тогава? — попита Корик.
— Сторми води. Ще го накара да се задейства — ако тръгне към задната врата, приятелите ви ще го свалят. Същото ако тръгне нагоре. Според мен ще се мушне покрай Сторми и ще опита през предната врата — точно това бих направил аз. Сторми е едър и зъл, но не е бърз. И точно на това разчитаме. Ние четиримата ще чакаме кучия син — ще го спипаме. Със Сторми зад нас да държи вратата, та да не може да драсне назад.
— Изглежда нервен и в лошо настроение — рече Ботъл. — Предупреди Сторми — може просто да остане на място и да се бие.
— Чуем ли тупурдия вътре, влизаме — каза Геслер.
Златокожият сержант тръгна да предупреди Сторми. Балм, съвсем объркан и уплашен, остана с Корик.
В кръчмата непрекъснато влизаха и излизаха хора. После се появи Сторми, надвиснал над всички останали, зачервен, с още по-червена брада и пламнало лице. Дръпна бялата ивица плат на ножницата на меча си, означаваща „мир“, и закрачи тежко към вратата. Щом го видяха, хората се пръснаха. Един на прага се забави и Сторми го спипа за предницата на ризата и го захвърли зад себе си. Горкият глупак изрева, пльосна се по лице на калдъръма на три крачки от тримата малазанци и се загърчи, стиснал разкървавената си брадичка.
Щом Сторми нахълта в кръчмата, Геслер прекрачи падналия и изсъска:
— Всички към вратата. Бързо!
Ботъл остави Корик да поведе и се задържа и зад Балм, който понечи да тръгне в обратна посока, преди Геслер да го награби и да го дръпне. Щом щеше да има свада, Ботъл предпочиташе да остави повечето работа за другите. Беше си свършил своята в края на краищата с проследяването и намирането на жертвата.
В кръчмата изригна суматоха, трясък на падащи мебели, стъписани викове и уплашени писъци. После нещо вътре каза туммп! И изведнъж от отворената врата блъвна бял пушек. Още строшени мебели, силен трясък и след това някой изхвърча навън от дима.
Нечий лакът се стовари в челюстта на Корик и той рухна като отсечено дърво.
Геслер бързо се сниши да избегне замахналия юмрук, блъсна се в забиващото нагоре коляно и звукът от сблъсъка бе като удар на два кокосови ореха един в друг. Жертвата извъртя крак в дивашки пирует, изрита Геслер още веднъж и той тупна по задник с оцъклени очи.
Балм изпищя, отстъпи назад и посегна за късия си меч… а Ботъл скочи напред, хвана го за ръката… и жертвата профуча покрай тях и затича стремглаво към моста.
Сторми залитна от вратата на кръчмата. От носа му бликаше кръв.
— Защо не го хванахте? Идиоти проклети — вижте ми лицето! Счупи ми носа за едното нищо!
Отвътре и покрай грамадния фалариец извираха още клиенти, с насълзени очи и разкашляни.
Геслер се надигна и се олюля. Поклати глава и изломоти:
— Хайде. След него и дано Троутслитър и Смайлс да успеят да го забавят малко.
Тар и Коураб се появиха и огледаха сцената.