— Сексът? Спойка? — Техол се наведе напред. — Ето, че ме заинтригува. Но да го оставим настрана засега. Бъг, изготви прокламация. Кралят ще има секс с всяка силна жена в града, стига точно да отговаря на определението за жена — трябва да измислим някакви мерки, обсъди го с Кралските инженери.
— Защо да спираме до силните жени? — попита Джанат. — Не забравяй колко сила има в една слугиня в края на краищата. А какво ще кажеш за подобна прокламация за кралицата?
— Някога е имало племе — вметна Бъг, — в което вождът и жена му имали привилегията да спят с бъдещите младоженец и младоженка в нощта преди сватбата.
— Наистина ли?
— Не, ваше величество — призна Бъг. — Току-що си го измислих.
— Мога да го запиша в историите ни, ако искаш — каза Джанат с едва прикрита възбуда.
Техол се намръщи отвратено.
— Жена ми започва да се държи неприлично.
— Просто хвърлям своята монета в това съкровище от пошла идиотия, скъпи. Ръкет, двете с теб трябва да седнем някой път и да си поговорим малко.
— Никога не говоря с другата жена — заяви Ръкет, изправи рамене и вирна брадичка.
Техол плесна с ръце.
— Е, поредното заседание приключи! Какво ще правим сега? Аз съм за лягане. — Хвърли бърз поглед към Джанат и добави: — В компанията на моята прескъпа съпруга, разбира се.
— Още не сме вечеряли, съпруже.
— Вечеря в леглото! Можем да поканим и… о, това го задраскай.
Брис пристъпи напред.
— За армията.
— О, с тебе винаги е за армията. Поръчай още ботуши.
— Трябват ми още пари.
— Бъг, дай му още пари.
— Колко още, ваше величество?
— Колкото му трябват за ботушите.
— Не са за ботуши — каза Брис. — За тренировка са.
— Ще тренират без ботуши? Удивително.
— Искам да се възползвам от разквартируваните в града ни малазанци. От тези „морски пехотинци“. И тактиката им. Искам да преустроя цялата ледерийска военна система. Искам да наема малазански сержанти.
— А тяхната адюнкта намира ли го за приемливо?
— Да. Войниците й започват да се отегчават, а това не е добре.
— Предполагам. Знаем ли кога си тръгват?
Брис се намръщи.
— Питаш мен? Защо не попиташ нея?
— А, значи дневният ред за следващата среща е уточнен.
— Да уведомя ли адюнктата? — попита Бъг.
Техол се почеса по брадичката, после кимна.
— Би било разумно, да, Бъг. Много разумно. Браво.
— А моята петиция? — настоя Ръкет. — Изкъпала съм се и всичко останало!
— Ще я подложа на обсъждане.
— Страхотно. А една Кралска целувка междувременно?
Техол се размърда на трона си.
— Клюмна ли лекомисленият ти апломб, съпруже? — подметна Джанат. — Явно той по-добре от теб знае границите на търпението ми.
— Е, добре — каза Ръкет. — Една Кралска прегръдка тогава?
— Имам идея — каза Бъг. — Вдигаме данъците. На някои гилдии.
— Чудесно — сопна се Ръкет. — Аз напускам. Поредна петиция, отхвърлена от краля. Ще разбуни тълпата.
— Каква тълпа? — попита Техол.
— Тази, която се каня да събера.
— Няма да го направиш.
— Една отхвърлена жена е опасно нещо, ваше величество.
— О, дай й една целувка и прегръдка, съпруже. Ще извърна очи.
Техол тутакси се надигна, но веднага пак седна и изпъшка.
— След малко.
Но Ръкет се усмихваше.
— Хайде просто да го приемем за твърдо обещание.
— А тълпата? — попита Бъг.
— По чудо е разпръсната с тиха въздишка, о, канцлере, или каквото си там.
— Аз съм Кралските инженери — да, всичките. А, и ковчежникът също.
— И Развалячът на плювалници — добави Техол.
Другите се намръщиха.
Бъг го погледна навъсено.
— Щастливо се бях разсеял, докато не каза това.
— Нещо не е наред ли? — попита Брис.
— А, братко — каза Техол. — Трябва да те изпратим при адюнктата. С предупреждение.
— Тъй ли?
— Бъг?
— Ще дойда с теб, Брис.
Щом двамата излязоха, Техол се обърна към Джанат, а след това и към Ръкет, и видя, че и двете продължават да се мръщят.
— Какво?
— Има ли нещо, което трябва да знаем? — попита Джанат.
— Да — добави Ръкет. — От името на Гилдията на ловците на плъхове, искам да кажа.
— Не всъщност — отвърна Техол. — Дребна работа, уверявам ви. Нещо свързано със застрашени богове и гибелни предсказания. Е, готов съм да пробвам целувката и прегръдката си… не, почакай. Малко дълбоко вдишване първо. Един момент… да, не, чакай.
— Да говоря ли за бродерията си? — попита Джанат.
— Да, идеално. Хайде, почвай. Застани ей там, Ръкет.
Лейтенант Поурс отвори очи. По-точно опита се, но откри, че общо взето са подути и залепнали. Все пак през едва открехнатите цепки успя да различи като в мъгла надвиснала над него фигура. Натийско лице, изглеждаше умислено.