Погледна отново двете подпрени на придружителите си залитащи фигури. Сержант Синтър и сестра й, Кисуеър. Приличаха на насраната препаска на самия Качулат. Но бяха живи.
— Богове на бездната — прошепна Бадан. „Живи са!“
— Айй! Кракът ми е изпаднал!
Банашар седеше отпуснат в стола и гледаше малкия скелет на гущер, който лежеше на една страна, въртеше се в кръг и подритваше с единия си крак.
— Телораст! Помогни ми!
Другото влечуго беше кацнало на перваза, гледаше надолу и кривеше глава насам-натам, сякаш търсеше по-добър ъгъл за гледане.
— Няма полза, Кърдъл — каза най-сетне то. — Никъде не можеш да идеш така.
— Трябва да се измъкна!
— От какво?
— От факта, че кракът ми е изпаднал!
Телораст заситни по перваза, докато се доближи колкото можа до Банашар.
— Насмукан жрецо на виното, псст! Виж ей тук… прозореца! Аз съм, умната. Глупавата е ей там долу на пода, виждаш ли я? Трябва й помощта ти. Не, разбира се, че не можеш да я направиш по-малко глупава — не обсъждаме това сега. По-скоро става въпрос за единия й крак, нали? Коремната връзка или каквото е там, се е счупило. Осакатена е, безпомощна, негодна. Върти се на кръгове, а това е твърде мъчително за нас. Разбираш ли? О, червейче на Богинята червей, о, пъргаво чираче на култоубийствената кучка на земята! Банашар Пияницата, Банашар Мъдрия, Мъдро пияния. Моля те, бъди така добър и чевръст да поправиш моята спътничка, моята скъпа сестра, глупавата.
— Може би знаеш отговора на това — каза Банашар. — Слушай, ако животът е шега, то каква шега е? От смешния, ха-ха, вид ли? Или от вида „Ей сега ще повърна“? Умна шега ли е, или глупава, която се повтаря непрекъснато, тъй че и да е била смешна в началото, вече не е смешна? Дали е от вида шеги, които те карат да се смееш, или от тези, дето те карат да плачеш? По колко още начина мога да задам този прост въпрос?
— Убедена съм, че можеш да измислиш още няколкостотин, любезни ми жрецо. Разпопен, отлъчен, по същество кастриран жрецо. Значи, виждаш ли онези нишки там? Близо до откачилия се крак… о, Кърдъл, ще престанеш ли да се въртиш?
— Някога се смеех — каза Банашар. — Много. Дълго преди да реша да стана жрец, разбира се. Нищо забавно нямаше в това решение, уви. Нито в живота, който последва. Години и години мизерно учене, ритуали, церемонии, строгите упражнения в магия. А Червеят на есента, е, тя удържа на думата си, нали? Въздаде ни справедливата награда — толкова по-зле, че изтървах веселбата.
— Жалка отрепко, жертво на безсмислен педантизъм, ще бъдеш ли така добър… да, пресегни се надолу, още малко, така, ах! Точно така! Връвта! Кракът! Кърдъл, слушай — виж — спри, точно там, не, ето там, да, виждаш ли? Спасението идва!
— Не мога! Всичко е на една страна! Светът пропада в Бездната!
— Остави това… видя ли? Той хвана крака ти. Поглежда към връвта. Мозъкът му се раздвижва!
— Имаше дренажи — заговори Банашар, вдигнал костицата. — Под олтара. Да събират кръвта, виждаш ли, в амфорите — продавахме я, знаеш ли. Удивително колко плащаха хората за нея, нали?
— Какво прави той с крака ми?
— Нищо — засега — отвърна Телораст. — Гледа го според мен. И мисли. Липсва му всякаква интелигентност, вярно. Лявата ушна мида на Не-Апсалар имаше повече интелигентност, отколкото тоя вкиснал червей. Но все едно! Кърдъл, използвай предните си крайници, ръцете имам предвид, и допълзи по-близо до него — престани да риташ в кръг! Спри!
— Не мога! — отекна тънкият писък отдолу.
И Кърдъл продължи да се върти и върти.
— Стара кръв навън, лъскави монети вътре. Смеехме се на това, но не беше щастливият смях. По-скоро като неверие и да, доста цинизъм поради вродената глупост човешка. Все едно, накрая натрупахме сандъци и сандъци с богатства — повече, отколкото можеш да си представиш. Съкровищници, пълни до пръсване. Много смях би могло да се купи с това, сигурен съм. А кръвта? Е, както ще ти каже всеки жрец, кръвта е евтина.
— Моля те, о, моля те, прояви милостта, която твоята бивша богиня толкова презираше. Плюй в лицето й с един жест на добра воля! Ще бъдеш щедро възнаграден, да, щедро!
— Богатства — изсумтя Банашар. — Не струват нищо.
— Друга награда, уверявам те. Съществена, смислена, ценна, навременна.
Банашар извърна очи от крака, който оглеждаше, и изгледа Телораст.
— Например?
Главата на скелета влечуго закима.
— Сила, приятелю. Повече сила, отколкото можеш да си въобразиш…
— Съмнявам се най-искрено.
— Сила да правиш каквото пожелаеш, на когото и каквото си поискаш! Сила изригваща, изливаща се, бълбукаща и оставяща мощни мокри петна! Достойна награда, да!
— А ако държа на това?
— Толкова сигурно, колкото че държиш този чудесен крак и връвта, толкова сигурно!