— Благодаря ви. — Къса усмивка и той пристъпи в залата и затвори вратата.
Лостара въздъхна.
— Мдаа — съгласи се Фарадан Сорт.
Щом адюнктата се обърна към него, Брис Бедикт се поклони и заговори:
— Адюнкта Тавори, поздрави и най-сърдечни почитания от краля.
— Постарайте се да му предадете и моите най-добри чувства — отвърна тя.
— Непременно. Наредено ми е да ви донеса едно предупреждение, адюнкта, с цялото уважение към това заседание с гадаене, което възнамерявате да проведете тази нощ.
— Що за предупреждение и от кого, ако мога да попитам?
— Има един Древен бог — каза Брис. — Бог, който традиционно е избрал двора на Ледерас за свой храм, ако позволите, и вече го прави от неизвестен брой поколения. Най-често се представяше като консорт на кралицата и бе известен под името Турудал Бризад. Като цяло, разбира се, истинската му самоличност е неизвестна, но не може да има никакво съмнение, че е Древният бог, познат под името Блудния, Господар на Плочите, което, както знаете, е ледерийското съответствие на вашата Драконова колода.
— А, започвам да разбирам.
— Точно така, адюнкта.
— Блудния може да погледне на това гадаене — и на Колодата — като на нарушение, престъпване на границите.
— Адюнкта, реакцията на един Древен бог не може да бъде предсказана и това е особено вярно за Блудния, чиято връзка със съдбата и случайността е доста напрегната, както и усложнена.
— Може ли да говоря с този Турудал Бризад?
— Древният бог не е възвръщал тази си самоличност отпреди възцаряването на императора; нито е бил виждан в двореца. При все това ме увериха, че отново е привлечен — вероятно развълнуван от намеренията ви.
— Любопитна съм кой от двора на вашия крал е в състояние да съзре такива неща?
Брис пристъпи нервно на място.
— Би трябвало да е Бъг, адюнкта.
— Канцлерът?
— Ако това е качеството, в което го познавате, тогава да, канцлерът.
През цялото това време тя бе останала на платформата, но сега слезе по четирите стъпала в единия край и се приближи до Брис. Безцветните й очи замислено се вгледаха в лицето му.
— Бъг. Един от моите Върховни магове го намира за… как да го кажа точно на вашия език? Да. Възхитителен. Но пък Бързия Бен е необичаен и склонен към странни, често сардонични преценки. Канцлерът Цеда ли е? Ако това е подходящото название за Върховен маг?
— Би било най-добре да гледате на него като на такъв, да, адюнкта.
Тя като че ли се замисли над това. После каза:
— Макар да съм убедена в способностите на нашите магове да ни защитят срещу повечето заплахи… заплаха от един Древен бог вероятно е извън възможностите им. А вашият Цеда?
— Бъг ли? Ъъ, не, не мисля, че е много уплашен от Блудния. Уви, той възнамерява да се оттегли извън града тази нощ, ако проведете четенето. Както заявих преди малко, тук съм, за да ви предупредя и да ви предам искрената загриженост на крал Техол за вашата безопасност.
Думите му като че ли й се сториха обезпокоителни, защото тя се обърна и бавно закрачи. Спря в края на правоъгълната маса и отново се извърна с лице към него.
— Благодаря ви, Брис Бедикт — каза със сдържана формалност. — За жалост, отлагах това четене вече твърде дълго. Насоката е необходима и всъщност — наложителна.
Той кривна глава. Какво замисляха тези малазанци? Въпрос, който бе изричан често в кралския двор и несъмнено навсякъде из града, впрочем.
— Разбирам, адюнкта. Има ли някакъв друг начин да ви съдействам?
Тя се намръщи.
— Не съм сигурна как, при неохотата на вашия Цеда да присъства дори като зрител.
— Той не желае присъствието му да причини нежелано влияние на гадаенето, подозирам.
Адюнктата отвори уста, за да отвърне нещо, спря се и я затвори. И очите й може би леко се разшириха, преди да ги извърне настрани.
— Какво друго съдействие е възможно тогава?
— Готов съм да участвам доброволно, като Кралския меч.
Тя го погледна бързо, явно изненадана.
— Блудния би се поколебал да се спречка с вас ли?
Той сви рамене.
— Най-малкото, адюнкта, мога да преговарям с него от позицията на известно знание — с уважение към неговата история сред нашия народ и прочие.
— И сте готов да рискувате заради нас?
Брис се поколеба, така и не се бе научил да лъже.
— Не е риск, адюнкта…
И видя пълния си провал в присвития й поглед.
— Възпитанието и благоприличието изискват да отхвърля щедрото ви предложение. Но — добави тя — се налага да бъда откровена и да ви кажа, че присъствието ви ще бъде дълбоко оценено.
Той отново се поклони.
— Ако трябва да докладвате на своя крал, все още има време — не много, но достатъчно за кратко изложение, мисля.