— Няма да е необходимо — отвърна Брис.
— Сипете си вино тогава.
— Благодаря, но съм отказал виното, адюнкта.
— Има кана ейл там, под страничната маса. Фаларийски, мисля — добра реколта, както ми казаха.
Брис се усмихна, забеляза сепването й и се зачуди, макар и само за миг, защо жените често реагират така, когато се усмихне.
— Да, бих го опитал, благодаря ви.
— Това, което не мога да понеса, е самият факт на съществуването ти.
Мъжът срещу него вдигна глава и го изгледа.
— Значи е взаимно.
Кръчмата беше претъпкана с елитна, привилегирована и самодоволна клиентела. Купища монети по масите, прашни бутилки, искрящи стъклени бокали и зашеметяващи очите ефектни облекла — преди всичко варианти на Кралското одеяло, макар в повечето случаи това да се изразяваше само в една тясна ивица плат, увита около бедрата и слабините. Тук-там можеше да се види по някой силно напарфюмиран младеж, облечен и с вълнени гащи, с единия крачол свършващ до средата на крака.
В един кафез близо до масата, където седяха двамата малазанци, две странни птици с големината на скорци, с къси клюнове, жълта перушина и сиви качулки, от време на време си разменяха гърлено коментари с изключително безразличен тон.
— Може и да е — каза първият, след като отпи здрава глътка от силното вино, — но все пак е различно.
— Така си мислиш ти.
— Различно е, клепоух идиот такъв. Първо на първо, ти беше умрял. Измъти цяла проклетия под задника си. Тия дрехи, дето ги носиш сега, бяха на парчета. На късчета. На пепел. Не ме интересува колко добри може да са шивачките на Качулатия — нито даже колко милиона шивачки може да е събрал вече, никой не би могъл да закърпи всичко това… то и шевове няма, разбира се. Не и там, където би трябвало да има, искам да кажа. Тъй че дрехите ти са непокътнати. Също като тебе.
— Какъв ти е проблемът, Бързак? Събрах се отново в избата на Гуглата, нали? Даже помогнах на Гъноуз Паран и се повозих малко с един екипаж на Тригали. Когато си умрял, можеш да правиш разни… неща…
— Зависи от силата на волята ти всъщност…
— Подпалвачите на мостове се възнесоха — изтъкна Хедж. — Фид обвинявай за това — нищо общо няма с мен.
— А ти си им пратеникът, нали?
— Би могло. Не че получавам заповеди от някого…
— Уискиджак?
Хедж помръдна нервно на стола си, извърна очи, после сви рамене.
— Странна работа.
— Кое?
Сапьорът кимна към двете птици в клетката.
— Онова там са джараки, нали?
Бързия Бен отпусна глава и потърка чело с кокалчетата на пръстите си.
— Някакво заклинание може би? Някакво проклятие за увъртане? Или обичайният глупав инат, който всички познаваме толкова добре?
— Пак почна — каза Хедж и надигна халбата си с ейл. — Пак взе да си говориш сам.
— Измъкваш се от определени теми, Хедж. Има тайни, които не искаш да издадеш, и това ме изнервя. И не само мен…
— Фид винаги се изнервя от мен. Всички се изнервяте. Обаче то е само заради неустоимия ми чар.
— Браво — изръмжа Бързия Бен. — Всъщност говорех за адюнктата.
— Тя пък защо трябва да се изнервя от мен? — възмути се Хедж. — Всъщност би трябвало да е обратното! Тази жена няма как да я разбереш — ти самият си го казвал толкова често, Бързак. — Наведе се над масата, присвил очи. — Чул ли си нещо ново? За това къде отиваме? Къде в името на Гуглата ще тръгнем по-нататък?
Магьосникът само го зяпна.
Хедж бръкна под шапката си, почеса се над ухото и се отпусна доволно на стола си.
Малко след това дойдоха да ги потърсят. Хедж се сви гузно.
— Висш маг, сапьоре — заяви Лостара Юил. — Адюнктата настоява да се явите незабавно. Ще ни последвате.
— Аз ли? — едва не изхленчи Хедж.
— Първото име в списъка — отвърна с корава усмивка Фарадан Сорт.
— Ето, че го направи — изсъска Бързия Бен.
— Надушвам смърт — каза едната птица джарак, щом четиримата чужденци излязоха.
— Не — изграчи й другата.
— Надушвам смърт — настоя първата.
— Не. Надушваш мърша.
Първата вдигна едното си крило, мушна глава под него, после я извади и се отпусна.
— Извинявай.
Капитан Кайндли и уикският браничар Бент се гледаха със злоба, оголили зъби, през зацапаната с кал плетена ограда.
— Слушай, куче — заговори Кайндли, — искам да намериш Синн и Гръб. Всякакви смехории, например да се опиташ да ми разкъсаш гърлото, и ще те напердаша. От муцуната до задника, наред. После ще ти отрежа главата и ще я накисна в реката. Ще ти отсека лапите и ще ги продам на грозни вещици. Ще ти съдера кожата, ще дам да я нарежат и да я направят на препаски за разкаяли се жреци полови маниаци, дето крият разни неща под креватите си. И всичко това ще го направя, докато още си жив. Ясен ли съм?