— От дълго време не съм притеснявала никого, канцлер.
— Да, м-м, може би… добре, всъщност не точно вие, Аквитор.
— Трябва ли да изпитвам облекчение, че оттеглихте комплимента си?
— Сега си играете с мен.
— Да. Канцлер, моля ви, за какво е всичко това?
— Смятам, че е най-добре да мислите за мен в друго ми качество, Аквитор. Вместо „канцлер“, позволете да ви предложа „Цеда“.
Очите й бавно се разшириха.
— Аха. Много добре. Техол Бедикт е имал не какъв да е слуга, изглежда.
— Тук съм — заговори Бъг и очите му за миг се спуснаха към издутия й корем, — за да осигуря известна… защита.
Жегна я някакъв смътен страх.
— За мен или за бебето ми? Защита от какво?
Мъжът се наведе към нея, сплел ръце.
— Серен Педак, бащата на вашето дете е Трул Сенгар. Тайст Едур и брат на император Рулад. Той обаче беше и нещо повече от това.
— Да. Беше мой любим.
Той извърна очи настрани и кимна.
— Съществува версия на Плочите, състояща се от Домове, един вид формална структура, наложена върху различни сили, които действат във вселената. Нарича се Драконовата колода. В тази Колода Домът на Сянка се владее за момента не от Тайст Едур, които са основали това селение, а от нови същности. В Дома има Крал, без Кралица все още, а под Краля на Върховен дом Сянка има различни, м-м, слуги. От време на време тези роли намират нови лица. Смъртни лица.
Тя го гледаше с пресъхнала като изпечен на слънцето камък уста. Гледаше го как кърши ръце и очите му се местят насам-натам.
— Смъртни лица.
— Да, Аквитор.
— Трул Сенгар.
— Рицарят на Сянка.
— Жестоко изоставен, както изглежда.
— Не по избор, нито от пренебрежение, Аквитор. Тези Домове са въвлечени във война и тази война ескалира…
— Трул не е избрал тази титла, нали?
— Не. В тези неща изборът играе малка роля. Може би дори Владетелите и Владетелките на Домовете не са толкова всемогъщи, колкото би им се искало да вярват. Същото, разбира се, може да се каже за боговете и богините. Властта е измамна илюзия, балсам за лекомислената надменност.
— Трул е мъртъв — каза Серен.
— Но Рицарят на Сянка продължава да живее — отвърна Бъг.
Уплахата, която се беше надигнала в нея, леден прилив, набъбнал да залее всяко пространство в нея, между мислите й, ги удави една по една и страхът я погълна.
— Детето ни — прошепна Серен.
Очите на Бъг изстинаха.
— Блудния причини убийството на Трул Сенгар. Тази нощ, Аквитор, Драконовата колода ще се събуди, в същия този град. Това събуждане всъщност е предизвикателство към Блудния, подкана за битка. Готов ли е той? Има ли достатъчно сила за контраатака? Ще бъде ли окъпана тази нощ с кръвта на смъртни? Не мога да кажа. Едно обаче съм решен да предотвратя, Серен Педак, и то е Блудния да удари враговете си чрез детето, което носите.
— Това не е достатъчно — прошепна тя.
Веждите му се вдигнаха.
— Аквитор?
— Казах, че не е достатъчно! Кой е този Крал на Върховния дом на Сянка? Как смее да посяга на детето ми! Призовете го, Цеда! Тук! Веднага!
— Да го призова? Аквитор, дори и да можех, това би било… моля ви, трябва да разберете. Да призовеш бог — дори да е най-нищожният къс от духа му — означава да запалиш най-яркия маяк — такъв, който ще се види не само от Блудния, но и от други сили. В тази нощ, Аквитор, не бива да правим нищо, което да привлече внимание към нас.
— Вие сте този, който трябва да разбере, Цеда. Ако Блудния иска да навреди на детето ми… може да сте Цеда, но Блудния е бог. Който вече уби мъжа, когото обичах — Рицаря на Сянка. Вие може да не сте достатъчен. Моето дете трябва да стане новият Рицар на Сянка, така ли? Тогава Върховният крал на Сянка ще дойде тук — тази нощ — и той ще защити своя Рицар!
— Аквитор…
— Призовете го!
— Серен… достатъчен съм. Срещу Блудния. Срещу всеки проклет глупак, който посмее да се доближи, съм достатъчен.
— Това е безсмислица.
— И все пак е вярно.
Тя го зяпна, неспособна да скрие неверието и ужаса си.
— Аквитор, в града има други сили. Древни, добронамерени и могъщи. Ще се успокоите ли, ако призова тях заради вас? Заради неродения ви син?
„Син. Значи акушерката с плувналите в червено очи беше права.“
— Те ще се вслушат ли във вас?
— Убеден съм.
След малко тя кимна.
— Добре. Но, Цеда, след тази нощ… ще говоря с този Крал на Сянка.
Той се сепна.
— Боя се, че срещата ще се окаже неудовлетворителна, Аквитор.
— Аз ще реша това сама.
Бъг въздъхна.
— Така е, Серен Педак.
— Кога ще призовете приятелите си, Цеда?