Разбира се, на някого му бяха трябвали много дървета, за да направи пътя, тъй че може би тук някога наистина бе имало гора. Но вече беше изчезнала.
В северния край на Стет, обърнат към равнината Елан, се бяха натъкнали на друга колона деца, а ден след това още една се вля в тяхната откъм север, от самия Коланси, и в челото й беше Рут. Носеше Хелд. Висок, раменете, лактите, коленете и глезените му бяха изскочили, кожата около тях бе увиснала на гънки. С големи светещи очи. Все още с всичките си зъби. А щом дойдеше утрото — всяко утро, — беше там, в челото. Зъбите. А другите го следваха.
Всички вярваха, че знае накъде върви, но не го питаха, защото вярата е по-важна от истината, а истината беше, че и той е изгубен като всички останали.
Висто бе дошъл от Окан. Когато гладуващите и мършавите инквизитори тръгнаха през града, майка им ги прати да бягат, него и сестра му, която беше две години по-голяма, и те бягаха по улиците между горящите сгради, и писъци изпълваха нощта, и гладуващите разбиваха с ритници вратите и извличаха хората навън, и вършеха с тях ужасни неща, а мършавите инквизитори гледаха отстрани и казваха, че това е необходимо, че всичко, което става, е необходимо.
Издърпаха сестра му от ръката му и писъкът й още ехтеше в черепа му. Всяка нощ оттогава го яхаше по пътя на съня от мига, в който го обземеше изтощението, до мига, в който се пробудеше под бледия лик на утрото.
Бяга като че ли цяла вечност, на запад, надалече от гладуващите. Ядеше каквото можеше, разкъсван от жаждата, а когато се отдалечи от гладуващите, се появиха Ръфащите, огромни глутници измършавели кучета с плувнали в кръв очи; не се плашеха от нищо. А после Отците, всички загърнати в черно, които нападаха окаяните биваци по пътищата и крадяха деца… веднъж с няколко други се беше натъкнал на една от старите им нощни бърлоги и бяха видели с очите си малките нацепени кости, зацапани със синьо и сиво сред въглените в огнището, и така разбраха какво правят Отците с децата, които отвличат.
Висто помнеше как за първи път зърна Гористия Стет, верига оголени хълмове, пълни с разкъртени пънове и корени, които му напомниха за едно от сметищата с животински кости, обкръжили някогашния му роден град, когато и последният добитък беше изклан. И в онзи момент, докато гледаше останките от някогашната гора, Висто разбра, че целият свят вече е мъртъв. Нищо не беше останало, нямаше къде повече да се отиде.
Въпреки това продължаваше да се тътри напред, вече само един от може би десетките хиляди, ако не и повече деца. Път от деца, дълъг много левги, и макар толкова много от тях да издъхваха по пътя, прииждаха други и заемаха мястото им. Не си беше представял, че има толкова много деца. Бяха като огромно стадо, последното огромно стадо и единственият източник на храна за последните отчаяни ловци на света.
Висто беше четиринайсетгодишен. Още не бе започнал да му пониква мъх по страните, а и нямаше да му поникне. Коремът му беше кръгъл и твърд като камък, изпъкнал напред така, че гръбнакът му се извиваше навътре на кръста. Вървеше като бременна жена, с разтворени ходила, и кокалите го боляха. Беше пълен с „ездачите сатра“ — червеите плуваха из тялото му и ставаха все по-големи с всеки ден. Щом съзрееха, скоро, щяха да се излеят от него. От ноздрите му, от ъглите на очите му, от ушите, от пъпа му, от пениса и ануса, от устата му. И на гледащите щеше да им се стори, че се е спукал, кожата му щеше да се отпусне и да увисне около костите му. Щеше да им се стори, че изведнъж се е превърнал в старец. А след това щеше да умре.
Висто го очакваше едва ли не с нетърпение. Надяваше се Ръфащите да изядат тялото му и така да поемат ездачите сатра, които ще остави след себе си, за да умрат и те. А още по-добре Отците. Но те не бяха толкова глупави. Не, те нямаше и да го докоснат, а това бе много лошо.
Змията вече оставяше зад себе си Гористия Стет и дървеният път отстъпи на черен, набразден от коловози търговски път, който лъкатушеше към Елан. Значи щеше да умре в равнината, а духът му щеше да се изтръгне от изсъхналата коруба на тялото му и да поеме дългия си път назад към дома. Да намери сестра му. Да намери майка му.