— Тъй че стоим, гущери. Стоим.
Вдигнаха се глави и вълна сякаш мина през редиците. Сторми рязко се обърна.
От зейналата дупка в утринното небе се появяваха смътни силуети. Огромни и черни, изплуваха бавно от кипналия въртоп на лабиринта.
Небесни крепости. Не толкова големи като тази зад него, може би две трети от размерите й и нито една изваяна като нея, просто грубо изсечени плоскости черен камък. И все пак…
Три… пет… осем…
— Беру да пази!
Ампелас Изкорененият лумна като звезда.
Заслепяващ залп магия раздра небето. Огромни късове изкъртен горящ камък изригнаха от най-близките три небесни цитадели на На’Рук и като оставяха по дирите си валма дим, полетяха към земята и я заблъскаха с грохот сред най-задните редици на На’Рук.
Геслер се надигна на „стремената“ — Ампелас Изкорененият се беше приближил и бе надвиснал почти над главата му.
— Дъх на Гуглата! Ловци К’елл — бягай от сянката! Измъквай се от нея! На изток и на запад — бягай!
Препусна напред към своите Ве’Гат. „Сторми! Майната й на отбраната — атакувай ги! Чуваш ли? Атакувай и стягай!“
Беше слушал разкази за Обсадата на Пейл. Дъждът от отломки на Лунния къс в града беше прекършил волята на защитниците. А този убийствен дъжд тук можеше да попилее цялата му армия.
От раната в небето излязоха още небесни крепости на На’Рук.
Изпращяха мълнии, извиха се в свирепи дъги от половин дузина небесни крепости и се сляха върху Ампелас Изкоренения.
Взривовете изтътнаха. И започна убийственият дъжд.
Огромните фургони и щъкащите около тях търтеи изчезнаха под лавина, която надигна във въздуха най-близките Ловци К’елл. Те се замятаха, опашките им заплющяха по земята. Прах се понесе като приливна вълна, грамадни късове камък падаха с грохот от разбитата небесна крепост.
Ампелас залитна назад.
Назъбената линия на Ве’Гат се надигна, люшна се напред и изведнъж грамадните воини вече се изсипваха надолу по склона, право към фронтовите линии на На’Рук.
От увитите с тел прътове засвистя магия, връхлиташе с грохот върху желязната стена от щитове. Ве’Гат се олюляха, но нито един не падна.
Нямаше време за втори залп.
Назъбеният „трион“ на Ве’Гат се вряза в На’Рук. Силата на атаката покоси две, три редици на Късоопашатите. Оръжията засякоха — Ве’Гат прегазваха нападалите врагове и навлизаха все по-дълбоко в редиците им.
Сторми беше в самото ядро на атаката. Два пъти бе замахнал с меча си и и двата пъти острието се беше врязало дълбоко в броня — но жертвите му бездруго загиваха, защото бяха в обхвата на звяра, който бе яхнал. Не можеше да се доближи до нищо, което си струваше да бъде посечено, и той изрева от отчаяние.
Воините На’Рук отстъпваха по сила. Не носеха щитове. Ве’Гат просто газеха през тях.
От небето изригна мълния, разора кървава горяща бразда през най-задните редици на Ве’Гат и изби стотици за миг.
Сторми изръмжа от удара на тази внезапна и ужасна едновременна смърт. „Наруши строя! Врежи се във врага!“
Нов взрив магия покоси още стотици.
„Врежи се!“
Ампелас гореше от десетина зейнали пукнатини. Огромни парчета се бяха откъснали и бяха оголили вътрешностите, от които се стелеше черен дим. Небесната цитадела потръпваше от несекващия низ атаки. Беше спряла настъплението си и вече я изтласкваха назад. Все още обаче бълваше своята ярост и Геслер видя как една от крепостите на На’Рук се наклони на една страна, изхвърли пламъци и дим и спря да изстрелва мълнии.
Но проклетите крепости бяха твърде много. Три се бяха отдалечили на изток и сега завиваха зад Ампелас Изкоренения — дебелите защитени плочи там бяха паднали и мълниите щяха да ударят мека цел.
„И това ще я убие. Като нож в гърба.“
„А щом тя свърши, другите крепости ще връхлетят върху нас. Ако могат.“
„Защото аз няма да им го позволя.“
— Ловци К’елл! Флангова атака от двете страни. Врежете се зад ръкопашния бой — изкормете сражаващите се легиони! Не се мотайте, проклети да сте! В атака!
Трите небесни крепости на На’Рук изхвърлиха дъги от мълнии. Калит зяпна нагоре с ужас, щом долната половина на Ампелас сякаш се изду, обгърната в червено сияние. Грохотът на взрива събори Саг’Чурок и Гунт Мач. Калит се претърколи настрани от мятащите се Че’Малле, камъни раздраха рамото и лицето й. Превъртя се по гръб. Небето гореше и валяха огнени камъни.
Изпищя и закри очите си с ръце.