„Но мога. Защото ти вече не стоиш до мен, братко. Сега, когато брегът потъва. Сега, когато най-много си ми нужен.“
Е, не беше от полза за никого кралицата да плаче. Истинският сумрак не беше време за жал в края на краищата. Съжаления може би, но не и жал.
А ако всички древни пророчества се окажеха верни?
Тогава нейните шейки, съвсем оредели и отчаяни, бяха обречени от съдбата да променят света.
„И аз трябва да ги поведа. С две коварни вещици до мен. Трябва да поведа своя народ — далече от брега.“
С идването на мрака два дракона се извисиха в нощното небе, единият костенобял, другият обгърнат сякаш от някакъв неугасим огън под златните люспи. Направиха кръг над разпръснатите мигащи огньове на стана на Имасс и се понесоха на изток.
На един хълм стоеше мъж и гледаше след тях, докато се изгубиха от погледа му. След малко до него застана още някой.
И да плачеха, мракът скри тази истина до сърцето си.
Някъде сред хълмовете емлава изръмжа победоносно, за да възвести на света, че е убила жертвата си. Гореща кръв попиваше в земята, очи се бяха оцъклили и нещо, което бе живяло на воля, вече не живееше.
3.
— Устните ми изтръпват от целувките ти.
— От карамфиловото масло е.
— Зъбобол ли имаш?
— Не, доколкото знам. — Огледа пръснатите по пода дрехи, видя гамашите си и се пресегна да ги вземе. — Скоро ли тръгвате?
— Ние ли? Предполагам. Адюнктата не издава плановете си.
— Привилегията на командващия. — Тя стана, за да се обуе, намръщи се и завъртя кръст, за да се напъха в тях. Да не би да пълнееше? Възможно ли беше изобщо?
— Е, този танц беше сладък. Мисля просто да се наведа ей така и да…
— Не бих те съветвала, скъпи.
— Защо не?
„Ще ти изтръпне цялото лице.“
— М-м, всяка жена си има своите тайни.
„Аз поне — определено.“
— Също така мисля да остана тук — каза малазанецът.
Шурк, наведена, за да стегне връзките на ботушите си, се навъси.
— Още няма и полунощ, капитане. Не се канех да прекарам кротко вечерта у дома.
— Ненаситна си. Е, да бях само половината мъж, който бих искал да съм…
Тя се усмихна. Трудно беше да й омръзне точно с този. Беше започнала дори да свиква с този дебел, намазан с восък мустак под уродливия нос. Но беше прав за нея по начин, който дори не можеше да си представи. Ненаситна, и още как. Облече елека от сърнешка кожа и затегна каишките под гърдите си.
— Полека да не се задушиш, Шурк. Гуглата ми е свидетел, модата тук като че ли е измислена да скопи жените — това ли е подходящата дума? Да скопи? Всичко като че ли е замислено, за да те затвори, да затвори духа ти, сякаш свободата на една жена е някаква заплаха.
— Всичко е самоналожено, миличък — отвърна тя, докато стягаше оръжейния си колан, а после взе от пода смъкналата се на купчина пелерина и я изтърси. — Вземи десет жени, всички най-добри приятелки. Гледай ги, когато една от тях се ожени. Докато разбереш, тя вече е най-отгоре, седи самодоволно и с чувство на превъзходство на брачния си трон. И скоро всяка женичка от цялата тази сган хуква да си хване съпруг. — Метна пелерината на гърба си и закопча токите на раменете. — А царствената съвършена кучка седи най-горе и кима одобрително.
— Биография? Леле. Все едно, не трае дълго.
— О?
— Естествено. Цветята и розите са докато мъжът й не избяга с някоя от онези най-добри приятелки.
Тя се изсмя, след което изруга:
— Проклет да си, казах ти да не ме разсмиваш.
— Нищо няма да напука съвършеното ти лице, Шурк Елале.
— Знаеш какво казват — старостта дебне всички ни, Рутан Гъд.
— Някоя дърта вещица ли те е подгонила? Не се забелязва.
Тя тръгна към вратата.
— Забавен си, Рутан, дори когато се държиш идиотски. Исках да кажа, че повечето жени не се обичат. Не истински, не в основния смисъл. Ако някоя се окаже, че си е сложила оковите, ще ги боядиса златни и ще се скапе, докато не види същите окови на всяка друга жена. Това е вродената ни гадна черта. Заключи вратата, като излезеш.