Знаела беше, че Синтър ще я последва навсякъде, и когато керванът на набиращите за армията изтрополи през селото им в джунглите на Дал Хон, е, това беше просто още една проверка на тайното й убеждение. Най-лошото беше, че включването й в морската пехота не бе нищо повече от проклета прищявка. Ускорена от една малка неразбория, а кръжащата навътре спирала на подозренията нямаше да намери в сърцевината си нищо друго освен самата Кисуеър — прокълнатата „друга“ жена, обитаваща като усмихната сянка, невидима в периферията на едно семейство. О, можеше да преживее скандала само с едно тръсване на главата и няколко пренебрежителни жеста. Не че го беше обичала — всички духове на гората знаеха, че един прелюбодействащ мъж е недостоен за женска любов, защото живее само заради себе си и няма да направи никаква жертва в името на честта на съпругата си, нито заради децата им. Не, мотивите й съвсем не бяха толкова романтични.
Скуката се оказа зъл пастир — бичът й така и не спираше да плющи. Гладът за забраненото добави още един мрачен оттенък към настройката на импулсите й. Знаела беше винаги, че рано или късно ще я прогонят от селото, ще я отхвърлят до края на живота й. Такова прогонване вече не беше смъртно наказание — необятният свят отвъд джунглата вече бе отворил множество спасителни изходи. Малазанската империя беше необятна, обхващаше милиони граждани на три континента. Да, знаеше, че няма да е никак трудно да изчезне сред тази благословена анонимност. А освен това знаеше, че винаги ще си има компания. Синтър — толкова способна, толкова практична — бе идеалната компания за всички нейни приключения. И, ох, как добре го знаеше Белия чакал, сестра й беше красавица и заедно двете никога нямаше да се боят от липса на мъжка компания.
Наемащите във войската като че ли й предлагаха бърз изход, непредвидено навременен, и те с охота бяха заплатили пътните разходи. Беше се вкопчила в опашката на хиената.
Сестра й Синтър я последва, естествено.
Трябваше да приключи с това. Но Бадан Грук беше пометен от бурното течение след тях. Глупакът бе затънал по Синтър.
Ако си беше направила труда да вложи малко мисъл в решението си, щеше да е осъзнала ужасното бедствие, в което бе въвлякла всички. Малазанските морски пехотинци поискаха десет години служба, а Кисуеър просто се усмихна, сви рамене и подписа за дългосрочната, като си каза, че щом играта й омръзне, просто ще дезертира и отново ще се стопи в анонимност.
Уви, нравът на Синтър бе от съвсем друга мая. Това, което поемеше вътрешно, го пазеше, а положеше ли клетва, държеше на нея до последния си дъх.
На Кисуеър не й отне много време да осъзнае грешката, която бе направила. Не можеше току-така да избяга и да изостави сестра си, която междувременно бе проявила достатъчно дарования, за да я направят сержант. И макар Кисуеър да беше общо взето безразлична към съдбата на Бадан Грук — толкова зле скроен беше горкият за войник, още повече за отдельонен сержант, — й ставаше все по-ясно, че Синтър е стегнала някакви възли между тях. Точно както Синтър бе последвала Кисуеър, така и Бадан Грук бе последвал Синтър. Но страшното бреме на отговорността не се оказваше сърцевината на връзката между Синтър и Бадан Грук. Още нещо ставаше тук. Дали сестра й всъщност не се беше влюбила в тоя глупак? Може би.
Колко по-лесен бе животът в селото, въпреки цялото дебнене и трескавото сплитане на бедра в храстите край реката — там поне Кисуеър беше сама за себе си и каквото и да я сполетеше, сестра й щеше да е извън него. И в безопасност.
Ех, да можеше да върне всичко онова…
Това самодоволство сред морските пехотинци можеше да ги убие всичките. Отдавна беше престанало да е забавно. Ужасното пътуване на онези отвратителни транспортни кораби чак до Седемте града. Походът. Ю’Гатан. Още морски пътувания. Град Малаз. Крайбрежното нашествие на този континент — нощта на реката, — веригите, тъмното, прогнилите килии и без храна…
Не, Кисуеър не можеше да погледне към Синтър и да види окаяното й състояние. Нито можеше да срещне измъчения поглед на Бадан Грук, цялата тази скръб и горест.
Искаше й се да беше умряла в онази килия.
Искаше й се да беше приела предложението на адюнктата за освобождаване, след като поставянето им извън закона бе оповестено официално. Но Синтър не даде и дума да се каже. Естествено.
Беше тъмно, но Кисуеър усети, когато сестра й изведнъж дръпна юздите. Войниците непосредствено зад тях свърнаха настрани, за да не се сблъскат конете. Пъшкания, ругатни, а след това — разтревоженият глас на Бадан Грук.
— Синтър? Какво става?
Синтър се изви на седлото.