Но нямаше конкретен предмет за въздействие — нещо, върху което да окаже плодотворното си влияние Практическият ефект!
Съзнанието на Денис не бе в състояние да поднесе светкавично решение на този чисто научен проблем. За щастие в този миг подсъзнанието му се оказа далеч по-находчиво!
И докато се носеха неумолимо към дъното на каньона, той почувства, че времето се затваря около тях. Сред вихрушката от хаотична енергия, която по странен начин напомняше силовото поле на зеватрона, Денис премигна веднъж, два пъти, после затвори очи.
Когато отново ги отвори, откри, че седи до млад чернокос мъж с гъсти, лъскави мустаци. Младежът носеше бяла кожена куртка, чиито краища се вееха от вятъра, и чифт старовремски пилотски очила на челото.
Седяха в някаква странна конструкция от бяло платнище и ко̀си дървени подпори, пристегнати с метални жици. Макар че въздухът свистеше в ушите им, мъгливосивата реалност, която ги обкръжаваше, изглеждаше безкрайна и неподвижна.
— Знаеш ли — викаше непознатият, като се напъваше да надвие рева на вятъра — най-голям зор видяхме, докато придадем нужния ъгъл на крилете. — Ланглей10 не искаше и да чуе за някакво забавяне. Хвърли се презглава без да подлага моделите на щателни изпитания в аеродинамичната тръба, докато Уилбър11 и аз…
Денис го гледаше облещен. Премигна и отново отвори очи, за да открие, че реалността се е променила.
— … та се наложи лично да изпитам X-10! Двигателят заемаше половината от пространството на проклетото нещо! Първите няколко прототипа направо се забили в земята! Нарекли го „летящата бомба“. Нима можех да позволя някой друг да се качи вместо мен?
Мъжът с очилата и бялата куртка бе изчезнал, заменен от друг — с тънички мустаци, насмешливо изражение и мека шапка с шлемофони. Той поклати глава и се засмя.
— Иска си здрава работа, ето какво. Вярно, имах малко наследени парици и трябваше само да се покатеря върху гърбовете на тези гиганти. Признавам си го! Но всеки един от проектите ми е смукал направо от жизнените ми сили!
Пространството около тях все още беше мъгливо, като неясните очертания на видение по време на сън. Затова пък сложната плетеница от подпори и опънати жици бе заменена с вибриращ стъклен похлупак, разделен от напречни метални рамки, а под краката им се тресяха с неистов рев най-малко хиляда конски сили.
— Ще ти призная, че понякога чувствам как младите започват да ми дишат във врата — подхвърли небрежно пилотът на моноплана, усмихна се и се тупна отзад. — Ей туканка.
Изглеждаше му странно познат, но не можеше да си спомни откъде точно… като някой, за когото е чел много отдавна в книгите по история. Денис премигна отново и когато отвори очи, сцената бе претърпяла поредната си метаморфоза. Нямаше го мъжът с мустачките и стъклената кабина.
Този път видението бе съвсем краткотрайно. Ревът на двигателя беше приглушен. Усещаше мирис на хризантеми и в краткия миг, докато очите му бяха полуотворени, той мярна жена с широкопола сламена шапка и яркорозов шал. Тя му се усмихна, докато следеше контролното табло и дори му намигна. Зад прозореца на кабината се виждаше вода докъдето му стигаше погледът. После отново преход.
Сега седеше в креслото на втория пилот в огромен двумоторен самолет — бомбардировач, ако се съдеше по формата. Миришеше на аеробензин и изгоряла изолация. Щурвалът в ръцете му вибрираше в синхрон с ритъма на двигателя. От съседното кресло му се хилеше плешив мъж в зелена военна униформа.
— Прогрес — обяви гордо спътникът му. — Ей, момче, ама и на теб ти върви в тези неща. Едно време ни бяха нужни години и езера от пот, докато стигнем дотам, докъдето си ти сега!
За първи път, откакто бе погълнат от този налудничав сън, Денис си помисли, че започва да разбира за какво става дума. Дори позна лицето на мъжа.
— Уф, така е, зная — изпъшка той. — Но какво да се прави, полковник, тогава не сте разполагали с Практическия ефект.
Офицерът поклати глава.
— Хич. Но ще ти кажа нещо — далеч по-приятно е да го правиш със собствените си ръце, пък дори и да е по-бавно. Ще ми се само вселената да е по-справедливо място. Не че не получих моя дял от славата, която ми се полагаше.
— Разбирам ви.
Полковникът кимна.
— Но нищо, всеки трябва да върши онова, дето му е отредено. Искаш ли да се повозиш още малко? Току-що излетяхме с моя „хорнет12“ и ти обещавам, че след малко ще се позабавляваме здравата.
— Съжалявам сър, но май е време да се връщам при моите приятели. Благодаря за поканата все пак. Беше удоволствие да се запозная с вас и другите.
10
Ланглей, Самюъл Пиърпонт — (1834–1906) — амер. астроном и пионер на аеронавтиката — Бел.прев.
11
Орвил и Уилбър Райт — амер. братя, създатели на първия аероплан със собствен двигател — Бел.прев.