Накрая вдигна прасолета — дребната животинка все още трепереше от изтощение.
— Хайде, Прас — рече му ободряващо той. — Имаш още малко работа. — Настани се пред Линора и й каза да подхване песента, с която призоваваше фелтешския транс.
— Перка — произнесе Линора новата дума, твърдо решена да я запомни. Тя вдигна клазмодиона и плъзна ръка по струните.
На Татир понякога дори хората имат полза от практикуването. Четиримата бяха погълнати от поредния фелтешски транс с такава лекота, сякаш затова се бяха родили. Не беше нито толкова интензивен, нито толкова силен, в сравнение с предишния ден, когато отчаянието им го бе предизвикало. Но скоро въздухът около тях засия с познатия блясък и те знаеха, че промяната е започнала. Сега вече всичко бе само надпревара с времето.
6
Последният от балоните на южния ръб отлетя малко преди изгрев-слънце, минути преди да падне отбраната на котвата. Аеронавтите му бяха научили горчивия урок, довел до гибелта на другарите им от другите балони. От гондолата полетяха чувалчета с пясък, бидончета с прясна вода, оръжия, ризници — всичко, което вече не им трябваше. Балонът се издигна право нагоре в небето, покрай кръжащите като лешояди планери. Едно възходящо планинско течение му помогна бързо да набере височина и да се отдалечи от опасните им стрели.
Докато се взираше в него, Гат се молеше това да е балонът на Стивмладши.
Е, поне бяха успели да задържат още един ден противника. Цял един ден! Не всичко ставаше според плановете на Кремер.
— Сега вече планерите ще могат да атакуват нашите предни позиции — промърмори отчаяно л’тофския стрелец, подпрял се до него на парапета. — До утре вечер ще пометат южните позиции и ще улеснят пробива на нашествениците.
Гат бе принуден да се съгласи.
— Трябват ни подкрепления — въздъхна той.
— За съжаление всички наши резерви бяха изтеглени назад, за да предотвратят евентуално нахлуване от северния участък.
Гат изруга. Да имаше някакъв начин да придвижват балоните срещу вятъра! Тогава със сигурност щяха да помогнат в битката при северния хребет и нямаше да седят като безпомощни мишени на проклетите планери!
— Ето ги, пак идват! — извика един от хората му.
Гат се огледа. Още едно ято от зловещи крилати дракони се насочваше към тях. Откъде се вземаха толкова много? Кремер сигурно ги бе докарал всичките, за да приключи с тях.
Той вдигна лъка и се приготви за бой.
7
Арт напрягаше сетни сили да задържи в изправено положение опашката на колата-планер. Подметките му се влачеха по песъчливия терен. Въздушната вихрушка вдигаше нови и нови облаци прахоляк около тях.
— Не мога да го задържа!
— Само още малко! — викна му в отговор Денис. Звукът, който идеше откъм бясно въртящата се перка, бе като рев на страховито чудовище, от който настръхваше кожата. Корпусът се мяташе насам-натам, задържан единствено от тежестта на крилата и от немощните му ръце.
Линора бе легнала с цялата си тежест върху спирачките.
— Изплъзва ми се! — закрещя уплашено Арт.
— Не се безпокой, казах на робота да включи на задна — отвърна му Денис. — Още малко и ще можеш да качиш на борда. Тогава Линора ще пусне спирачките и аз ще наредя на машината да потегли напред!
— Какво ще наредиш? — попита Арт.
— Нали ти казах! Да потегли напред…
Денис така и не можа да завърши изречението. Воя на колелата под корпуса внезапно смени тоналността си когато спряха за миг, а после неочаквано се завъртяха в обратна посока.
— Не! Нямах предвид сега! — завика Денис, но машината вече се носеше напред с бързината на състезателен кон. От люшкането той се строполи върху Линора.
Цял фонтан от пясък удари Арт право в лицето и повали по очи на сантиметри от ръба на платото.
— Ей! — извика той, закашля се и изплю с отвращение пясъка, който бе нагълтал. — Ей! Почакайте ме!
Но „колата“ се отдалечаваше от него с главозамайваща скорост. Вече наближаваше средата на каньона и дори набираше височина. Когато се издигна достатъчно, тя се спусна стремително надолу и пред погледа на зяпналия от почуда Арт изпълни цяла серия фигури от висшия пилотаж. Сърцето на дребничкия крадец подскачаше лудо, докато наблюдаваше тези изумителни въздушни маневри. Магьосникът очевидно и този път се забавляваше добре, без да го е грижа за чувствата на околните.
И все пак, за един кратък миг, когато машината прелетя съвсем ниско над отсамния край на каньона, му се стори, че долавя гръмка, цветиста ругатня.