Или по-скоро като ръка, която разгонва досадни мухи.
Само няколко от най-добрите пилоти на Кремер успяха да се задържат над каньона. Те избегнаха първата среща с нашественика, вдигнаха се още нагоре и на свой ред се гмурнаха да го преследват.
Ала крилатата машина ловко се измъкна от обсега на смъртоносните им стрели. После се завъртя грациозно, озова се зад опашките на преследвачите си и започна да ги поваля, като им нанасяше съкрушителни удари с муцуната си.
Само след няколко минути небето се изчисти. Войниците от двете страни на фронта преустановиха битката, за да следят развоя на въздушния бой. Сетне от редиците на защитниците се надигнаха радостни възгласи, докато нападателите заотстъпваха бавно, завладени от суеверен страх пред бучащата твар.
На всичко отгоре в същия миг от планините отекна зовът на бойните рогове и зад близките хълмове се появи конен отряд от бронирани войни. Вятърът, който подухваше откъм каньона, развя знамето им с цветовете на кралската фамилия. Върху сърмения зелен фон разпростираше криле гигантски, озъбен дракон и свирепият му поглед беше вперен право в изплашените лица на кремеровите войници.
Гат знаеше, че около дузина кралски съгледвачи са се спотаили зад хълма, готови да се появят с необходимия гръм и трясък, когато му дойде времето. Целта на тази тактическа постановка бе да се внесе смут в редиците на врага и евентуално да бъде заблуден, че кралят най-сетне се е притекъл на помощ с главните си сили, а това е само малък преден отряд.
Крайният резултат далеч надмина очакванията на Демсен и принц Линзи. Ефектът от съвместното появяване на летящата машина и могъщите бронирани рицари, накара войниците да запелтечат суеверно за преданията от Старата вяра и за отдавна предсказаното победно завръщане на драконите. Сякаш подушило промяната, хвърчащото чудовище отново се спусна стремително към предните редици от армията на Кремер.
Този път никой не посмя да стреля по него — зловещият рев стигаше, за да всели страх и ужас в сърцата на войниците. Те захвърлиха оръжията си и побягнаха назад без дори да се озъртат.
За първи път от доста дни насам Гат си пое дъх с облекчение. Вече не се съмняваше кой е пилотът на драконоподобния планер.
9
— Ваше величество! Всичко е загубено!
Конникът със сиво наметало се хвърли пред своя господар.
Кремер дръпна рязко юздите на коня.
— Какво? За какво говориш, нещастнико? Одеве ми докладваха, че часовете им са преброени!
Той вдигна глава и едва сега забеляза панически отстъпващите войници. Цветът на неговата армия, храбрите гренадири, кавалерията — всичко това се стичаше като разноцветна река назад към изхода на каньона.
След не повече от минута баронът и свитата му бяха погълнати от тази река. Бързо стана ясно, че виковете и ударите с камшик нямат никакъв ефект. Единственото, което можеха да направят, бе да пришпорят конете си към близкия хълм, откъдето да наблюдават бягащите войници.
Изглежда, там горе се бе случило нещо наистина ужасно. Кремер зашари с поглед из небето. За негова изненада нямаше и следа от планерите му, които доскоро му осигуряваха тактическо преимущества.
Тъкмо в този миг ниско над каньона се показа летящ обект със странна форма, чието движение бе придружено от равномерен, вибриращ звук. Ето какво бе подплашило войниците му! Баронът знаеше много добре, че няма планер, който да лети по този начин — напук на въздушните течения и без да губи височина. Обектът приличаше на грамадна, клокочеща хищна птица и около тялото му блещукаха тайнствените огньове на фелтешския транс.
Кремер изруга гневно. Чудатата машина продължаваше да се носи към равнината и той неволно опипа дръжката на най-страшното си оръжие. Нека само доближи на достатъчно разстояние. Успее ли да го свали с игломета, отново ще върне вярата в сърцата на своите хора.
Но чудовището не се съобразяваше с неговите желания. Изпълнило задачата си, то свърна рязко назад, издигна се и се изгуби в северна посока. Кремер не се съмняваше, че се е отправило към северните проходи, където сражението още продължаваше.
Добре знаеше кой пак се изпречва на пътя му — чуждоземният магьосник отново му хвърляше ръкавицата на предизвикателството.
И нямаше никакъв начин да го спре — поне засега.
Не можеше да се мери с това ново творение. Бойният му план се уповаваше изцяло на тежките и трудно повратливи планери, а те се бяха превърнали в играчка за чудовището.
Тръгне ли вестта за поражението на изток и всички барони ще избягат при крал Хаймиел. До няколко дни към планините ще потегли друга армия — този път вдъхновена от огромната цена за главата му.