Площадката пред него бе като склад за резервни части на открито… като добре поддържано автогробище… като битпазар за ненужна електроника.
Един… не, цели два разузнавателни робота бяха разглобени — доста невежо и грубо — а частите им бяха подредени прилежно в стройни редове, сортирани по големина и форма, сред щръкнали чимове трева.
Денис коленичи и вдигна една въртяща се камера. Беше изтръгната от рамата, а лещите й бяха изсипани на тревата като стъкълца на сергия.
От утъпканата кал се подаваха кабели, пружини и разкъсана изолация. Денис присви очи и се наведе — тук-там, сред останките от машинария, се виждаха съвсем ясни отпечатъци от човешки стъпки.
Докато разглеждаше тази добре поддържана гробница от механични части — зъбчати колелца, командни табла и разпределителни кутии, заедно със следите в меката почва — си спомни един надгробен надпис, който бе прочел върху някакъв камък в Ню Инглънд.
„Знаех си, че това ще се случи някой ден.“
От малък вярваше, че се е пръкнал на този свят за да осъществи нещо наистина необикновено. Ето че се сбъдна — точно под носа му имаше цял куп неоспорими доказателства за съществуването на извънземен разум.
Сякаш прогледна и вече забелязваше много повече необясними различия. Тревата всъщност не беше трева, а някакво непознато, сплетено по особен начин, растение. Горичката от причудливо закривени дървета бе като граница на спотаена в здрача й заплаха. Денис почувства, че по гърба му полазват тръпки на ужас.
Нещо щракна зад гърба му и той се извъртя, измъквайки игломета от кобура. Но това беше само разузнавателният робот, който се ровичкаше като клошар из частите на двамата си разчленени предшественици.
Денис вдигна едно контролно табло и го огледа с почуда — беше изтръгнато, при това с невероятна сила, направо с част от стената около буксата. А можеше съвсем лесно да се извади — само с едно леко завъртане на ръката. На всичко отгоре бе разтрошено, сякаш съществото, извършило тази своеобразна дисекция, никога не бе чувало за щепсели и букси.
Какво е това — работа на примитивни, първобитни създания… или на някой, толкова напреднал, та чак е забравил как се върти отвертка?
В едно нямаше съмнение — съществото, или съществата, извършили тази дивашка постъпка, не хранеха никакво уважение към чуждата собственост.
Роботите бяха изработени предимно от пластмасови модули, само движещите се части бяха от метал. Денис забеляза, че тъкмо металните парчета липсваха.
Внезапно бе завладян от неприятно предчувствие.
— О, не — изпъшка той. — Само това не, моля те, Господи!
Той се завъртя и изтича обратно при капсулата. На няколко крачки от нея замръзна ужасѐн и изстена.
Контролното табло на механизма за връщане се въргаляше в тревата. Микросхемите бяха изтръгнати и разпръснати наоколо, повечето от най-фините части бяха стъпкани и непоправимо повредени. Денис почувства, че краката му се подкосяват, протегна ръка и се подпря на люка.
Още една епиграма изплува в отчаяния му мозък, която бе чул от близък приятел — нещо като феноменология на живота:
„Мисля, следователно крещя.“
2
Роботът изписука и превъртя същия епизод отначало. От няколко часа Денис преглеждаше внимателно записите от последните три дни, проектирани по негова команда върху миниатюрния видеодисплей. А там ставаше нещо наистина странно.
На малкия екран се виждаха тъмни и неясни, но определено човекоподобни фигури, кръжащи около въздушния шлюз на зеватрона. Съществата ходеха на два крака, но бяха следвани от най-малко два вида непознати четирикраки. Нищо друго не можеше да се различи с подробности, дори при максимално увеличение.
Чудо бе дори фактът, че ги вижда. Ако се съди по топографската карта, роботът се е намирал на няколко мили, върху един съседен хълм, когато забелязал странна активност около капсулата и се обърнал, за да заснеме фигурите край входа на зеватрона. Всъщност според техническите характеристики на програмата, от подобна дистанция роботът не би трябвало да различава нищо. Денис подозираше, че нещо не е наред с далекомера. Машината сигурно е била доста по-близо до мястото на инцидента.
За съжаление, освен записа, не разполагаше с никаква друга непосредствена информация. Видеозаписите на другите роботи изглежда са били повредени по време на крайно некомпетентното им разглобяване.
Той върна записа към един момент отпреди три дни, когато всичко бе започнало.
Към въздушния шлюз първо се приближи облечена в бяло фигура. Яздеше някакво дребно същество, което, при някой по-смел полет на въображението, можеше да се оприличи на пони — или едра овчарка. Така и не можа да определи на кое от двете прилича повече. Що се отнася до човекоподобния „ездач“, той скочи от седлото с грациозни и бързи движения и огледа капсулата от всички страни, без дори да я докосва.