Кремер махна с ръка на офицерите си.
— Бързо при семафорните станции — нареди той. — Заповядвам пълно отстъпление — тук и на северния фронт. Моите гренадири да се съберат в Долината на повалените дървета в нашата древна планинска земя. Надявам се там бойният им дух да се възвърне. А след това ще видим кой е по-силен — ние, или хвърчащите чудовища на магьосника.
— Ваше величество? — Офицерите се спогледаха объркано. Само допреди минути те служеха на човека, на който бе съдено да управлява цялата страна — от планините до далечното море. А сега той им заявяваше, че ще трябва да се примирят и да заживеят като дедите си — захвърлени на край света, сред негостоприемните планини!
Не можеше да ги вини за неохотата, с която тръгнаха да изпълняват поръчението му. На тяхно място и той щеше да се чувства така.
— Хайде, размърдайте се! — кресна Кремер, преди да са имали време да размислят. За всеки случай докосна заплашително лъскавата дръжка на игломета. — Освен това пратете вестоносец до гарнизона в Зуслик. Да напуснат веднага, като вземат със себе си всичко ценно. Не ме интересува, ако искат и да грабят. Предстоят ни тежки времена…
10
Беше късно дори за татирски летен ден, когато чудният „дракон“ се завърна в земите на л’тофите. Посрещачите трябваше да претичат известно разстояние из пресечената местност, докато пилотът открие подходяща площадка за приземяване. През това време тълпата бе нараснала толкова много, сякаш цялото местно население бе излязло да приветства своя храбър спасител.
Летящата машина имаше издължено блестящо тяло, което отразяваше златистата слънчева светлина. Тя докосна леко земята, направи плавен завой в тревата и накрая спря недалеч от група високи дъбови дръвчета.
Тълпата буквално изригна от радост, когато отвътре се показа изчезналата принцеса. Всички се струпаха наоколо, надаваха радостни възгласи и дори понечиха да я понесат на раменете си.
Но Линора не позволи. Тя им даде знак да се усмирят, обърна се и подаде ръка на човека, който я придружаваше. Висок мъж с черти на чуждоземец, черна коса и изморено, брадясало лице се изправи и огледа тълпата.
Ала не той предизвика изненадата им, а онова, което клечеше на рамото му — дребно същество с две зелени блестящи очи и озъбена усмивка. Кренегито замърка доволно, когато най-близко стоящите хора отстъпиха назад, обхванати от суеверно благоговение.
После зяпнаха от почуда, защото чуждоземният магьосник сграбчи принцесата в обятията си, вдигна я и я целуна продължително.
Дванадесета глава
Semper Ubi Sub Ubi13
1
Когато се събуди, Денис имаше чувството, че е минало много време и че голяма част от преживяното е било само сън. Седна в леглото и разтърка очи.
Слънцето проникваше през плътните завеси на павилиона и оставяше светли петна по пода. Той отметна копринените завивки, изправи се и едва сега осъзна, че е съвсем гол.
Зад платнената стена долитаха развълнувани гласове, чуваше се и тропот от бързоходните коне на вестоносците. Денис потърси дрехите си, но вместо тях откри чифт кожени бричове и блуза от зелен сатен, преметнати на стола. Освен това му бяха оставили и високи, черни кожени ботуши. Трябваше да преглътне неприятната липса на бельо. Навлече набързо дрехите и изхвърча навън.
На няколко метра от входа на павилиона принц Линзи разговаряше оживено с малка група офицери. Един от тях докладваше нещо и сигурно вестите бяха добри, защото накрая принцът го потупа с благодарност по рамото.
Последното накара Денис да въздъхне облекчено. На няколко пъти се бе събуждал с мисълта, че е нужен другаде, където да помогне за пълната победа на л’тофите, но изтощеното му тяло просто отказваше да се подчини.
— Денис!
Беше един от офицерите. Гледаше го усмихнато, сякаш са стари познайници. Но с тази униформа…
— Това съм аз, Гат!
Денис премигна. Момъкът бе пораснал през тези два месеца. Или все пак ефектът се дължеше на униформата.
— Гат! Някакви вести за Стивмладши?
Младежът се захили доволно.
— Съвсем пресни — отпреди час. Добре е старото куче. Балонът му се е приземил в земите на един барон, който е лоялен към краля, и сега нашият приятел препуска насам, придружен от голям и добре въоръжен отряд. Щели да се присъединят към преследвачите на Кремер!
— Значи Кремер…
Денис млъкна, защото принцът неочаквано се бе обърнал и вървеше към него. Беше висок, добре сложен мъж, с посивяла брада. Той се усмихна и взе ръката на Денис.