Отново се съсредоточи върху текста. Беше резюме на ранната койлианска история въз основа на някои древни писания, до които роботът се беше добрал тайно в един от зусликските храмове. В него се разказваше за Старата вяра; някога широко разпространена на Татир, но сега свързвана единствено с л’тофите и отделни племена. На пръв поглед това бяха предимно легенди и митове, но не след дълго Денис взе да открива някои общи черти в различните истории.
Помоли робота да прескочи встъпителната част и отново потъна в четене. Линора също следеше своята страна от текста и от време на време правеше забележки или спираше, за да обясни значението на някоя част.
Денис вече се опасяваше от схващане на врата, когато най-после сметна, че е получил достатъчно информация. Заключението изглеждаше неоспоримо.
— Това не е друга планета! — възкликна той. — Това е бъдещето!
Линора се претърколи и го погледна.
— Точно така, мой храбри магьоснико, ти идваш от миналото. Мислиш ли, че това променя нещата? Ще се ожениш ли за мен, ако се окаже че може да съм твоя далечна потомка?
Денис се наведе и я целуна.
— Да не съм се венчал за моето време? — отвърна той с въпрос. — Освен това не може да си моя потомка. Още не съм имал деца.
Линора въздъхна с престорена тъга.
— Е, последното може да бъде поправено.
Денис вече се канеше да повтори целувката, с което сигурно щеше да предизвика вълна от припадъци сред антуража на принцесата, но ги прекъсна познат глас:
— Денис! Принцесо!
Този път тъпите удари бяха два, следвани от приглушени проклятия. Линора и Денис се подадоха едновременно, като всеки се държеше за главата. Но се ухилиха веднага щом видяха кой ги вика.
— Арт!
И наистина, това бе той, заобиколен от малка тълпа л’тофи, които цъкаха възхитено, тъй като на рамото му кротко клечеше кренегито.
Денис скочи и стисна в обятията си своя приятел.
— Значи хората на Прол най-сетне те откриха! Боях се да не съм ги объркал при описанието на платото. Всички толкова се безпокояхме за теб!
Арт почеса с пръст брадичката на мъркащия прасолет.
— Всичко беше като по ноти — подхвърли небрежно той. — Готвех се вече да си направя и аз летяща машина, когато л’тофите се появиха. Ще ми се обаче да пратите вест на Магин. Ако Ваше величество позволи, ще я поканя да прескочи насам за малка ваканция. — Той се поклони на Линора. Принцесата се засмя, дотича и също го прегърна радостно.
— Между другото — продължи Арт. — Не знам дали сте чули, но се обзалагам, че ще ви бъде интересно да го знаете — момчетата на Демсен са сгащили едно малко отрядче от хора на Кремер в Северния проход. Ха познайте кой е бил с тях! Нашият стар приятел Хоск!
— Хоск!
— Ам’че да. За нещастие през нощта дяконът им се изплъзнал. Но съгледвачите задържали някакъв странен тип, който също вървял с групата. По-точно е бил пленник. Току-що го домъкнаха в палатката на принц Линзи. Знаеш ли, Денис, говори малко кат’ теб. Същият странен акцент, дето и ти го гъргореше в началото. А пък заловените северняци твърдят, че и той бил магьосник!
Денис и Линора се спогледаха.
— Май ще е най-добре, ако отидеш да го видиш — рече му тя.
4
— Е, Брейди. Както виждам Фластер е избрал теб за мой последовател. Май не е бързал с изпращането на кавалерията.
Брейди подскочи от табуретката на която го бяха настанили, обърна се и се облещи.
— Нюел! Наистина си ти! Божичко, най-сетне да срещна събрат от Земята!
Берналд Брейди изглеждаше уморен и уплашен. Имаше няколко цицини по главата, но щом зърна Денис грейна, сякаш е видял скъпия си роден брат.
В този момент Линора и Арт влязоха в палатката. Очите на Брейди се разшириха, когато видя прасолета, кацнал върху рамото на крадеца.
Прасльо също си спомни за него, защото изсъска недоволно и дори оголи острите си зъбки. Наложи се Арт да го изнесе навън.
Веднага след края на тази кратка сцена Брейди дотича при Денис и го сграбчи за ръкава.
— Нюел, моля те! Можеш ли да ми кажеш какво става тук? Това място е някаква лудница! Първо намирам зеватрона на парчета и твоята странна бележка. След това цялата ми екипировка започва да се държи странно. Накрая ме халосват по главата и някакъв тип, с осанка на самия министър Калумни, заобиколен от свита главорези, започва да се ровичка из нещата ми…
— Чакай, взе ли ти оръжията? Точно от това се боях — намръщи се Денис. Не стига, че иглометът му беше у Кремер, ами и това… Кой знае с какво се е въоръжил Брейди преди да цъфне тук. Нещастен параноик! С подобно въоръжение Кремер можеше да се превърне в истинска заплаха за мира.