— Всичко ми задигнаха! — оплакваше се Брейди. — Като почнеш от газовия котлон и свършиш с венчалната халка.
— Брей, да не си се оженил? И за коя? Познавам ли я?
Брейди внезапно пребледня и взе да се оглежда гузно. Явно се боеше да му каже истината.
— Ами, ти нали не се върна… и аз…
Денис изцъкли очи.
— Да не би да е Габи?
— Ами да. Искам да кажа, понеже те нямаше. А пък ние открихме, че имаме толкова общи интереси.
Той загледа уплашено. Линора също изглеждаше угрижена.
Денис се засмя.
— Няма значение, Берни. Ние пък никога не сме имали нищо общо. Обзалагам се, че ти ще й подхождаш далеч повече от мен. Поздравления. Най-искрени.
Макар и неуверено, Брейди пое протегнатата ръка. Сетне премести поглед от Денис към Линора и явно взе да схваща положението.
— Така, а сега да видим как по-бързо можем да те изстреляме обратно — продължи с делови тон Денис. — Аз също ще прескоча до Земята, но само за малко. Искам да продам малко тукашни произведения на изкуството и да купя туй-онуй.
Денис вече имаше някои планове. Заради спокойствието и на двата свята, възнамеряваше да помоли Линзи да постави сигурна охрана край зеватрона, ограничавайки максимално движението през пространството. Оставаше сега да си натресат и парадокси във времето!
Но и не биваше да спира напълно търговията, от която щяха да извлекат полза и едните, и другите.
Брейди поклати глава.
— Дори да сглобим нов механизъм за връщане с частите, които си заровил, никога няма да успеем навреме. Фластер ми даде само няколко дни срок и той почти изтече! На всичко отгоре, когато се повреди люкът на шлюза, изгубих координатите на Земята!
— Аз пък ги помня добре — успокои го Денис.
— Така ли? — попита Брейди, който започваше да възвръща самообладанието си. — Значи ли това, че си научил и координатите на това побъркано място? Защото ние в лабораторията така и не успяхме да ги засечем. Просто използвахме оставената от теб програма. А сега всичко е изгубено!
— Не се безпокой. Мога да ги изчисля отново. Там е работата, че сега знам не само къде се намираме, но и кога.
Брейди го погледна стъписано. И Денис се зае да му обяснява.
— Спомни си всички най-важни открития на двайсети и двайсет и първи век. Несъмнено тези с най-голямо значение са в областта на биоинженерството и зеватрониката. В края на двайсети век физиката се озова в задънена улица. Абстрактни проблеми — колкото щеш, но нищо, което да доведе другите светове на една ръка разстояние от човечеството. Слънчевата система е доста пусто място, а звездите си остават безкрайно далеч. От друга страна, разкриването на тайните на ДНК направи възможно да се конструират различни жизнеспособни организми, при това с напълно приложни цели. Спомни си проектите на някои от нашите колеги в Сахарския институт — гигантски пилета, крави, които дават направо кисело мляко, дори еднорози, дракони и грифони! И най-сетне, конструирането на зеватрона, с което пътят към далечните светове и звездите вече беше проправен, веднъж и завинаги. Тъй, ако си ме слушал внимателно, опитай сега да си представиш докъде биха довели в бъдещото си развитие тези две насоки в науката. Ама в далечното бъдеще. Само след около стотина години зев-принципът ще бъде усъвършенстван и тогава цели тълпи от емигранти ще се юрнат към други светове — едни, за да ги колонизират, а други, за да живеят там така, както им харесва. Няма да влачат със себе си кой знае колко неща — само онова, което минава през люка на зеватрона. В края на краищата, защо да мъкнеш метални инструменти, когато можеш да конструираш органични помощници според собствените си желания и нужди? Саморемонтиращи се, почти разумни роботи, синтезирани от органична материя, които ще ходят на работа, ще обработват полетата и ще ти почистват къщата. Крачещи мозъци, които ще записват съобщения и ще рецитират всяко късче информация, което ти е необходимо. Свирепи, но верни като кучета гигантски „дракони“ с лазерни очи, които ще защитават колониите от всякакви въобразими и невъобразими опасности. И всички тези специализирани организми ще се „зареждат“ с храни, произвеждани в специални фабрики.
В бъдещето, колонистите няма да летят със звездолети, нито ще пренасят тежки метални машини. Защо да го правят, когато биха могли просто да прекрачат една врата и да се озоват в новия свят, където да конструират същества с всякакви функции?
Брейди се почеса по главата.
— Тук има прекалено много предположения, Нюел. Никой не знае какво ще се случи в бъдещето.