— Да, това — кимна бавно Денис. — Разбира се, всичко, което ти разказах, са само мои предположения, основани на тукашните легенди и предания — някои от тях датират отпреди хиляда години. Но вече съм почти сигурен, че е станало точно така. Можем само да гадаем какво представлява Земята от четирийсети век, след като тези кренеги съществуват тук от столетия. Може би ерата на биоинженерните търсения е отминала и отново се е възродила епохата на инструментите — вълшебни инструменти, далеч отвъд най-смелите ни представи. Ще се радвам, ако е така, тъй като според мен генното инженерство подлежи на внимателно преосмисляне — в етичен смисъл.
Денис се изправи и прегърна Линора. Принцесата го дари с една от искрящите си усмивки. Той се обърна към Брейди, решил да приключи лекцията:
— Сега бариерата към този свят е разрушена. По някаква странна прищявка на съдбата, първият контакт бе осъществен от учени от двайсет и първи век, но скоро ще пристигнат и други. А когато това стане, народът на Татир трябва да е подготвен за промените. Блекерите вероятно също чакат своя шанс да довършат започнатото. Ето защо мисля да остана тук, дори след като поправим механизма и ти се прибереш у дома.
Линора го хвана за ръката.
— Това е само една от причините… — прошепна нежно тя.
Брейди изглеждаше смутен.
— Историята ти е доста убедителна, Нюел. С изключение на един момент.
— И кой е той?
— Не си ми казал какъв е талантът, който, ужким, притежава тази твоя животинка. Какъв е този последен дар, дето Земята го е пратила?
Денис го погледна учудено.
— О! Искаш да кажеш, че никой още не ти е обяснил тази част, така ли?
— Никой! И ще ти кажа, че не мога да търпя повече! Има нещо много объркано в този свят. Забеляза ли странното противоречие на технологии, които притежават тези хора? Не мога да разбера какво става и това ме побърква!
Денис си спомни колко пъти през всичките тези месеци на Татир се е клел да отмъсти на Брейди. Сега беше в ръцете му, но нямаше и следа от предишната злоба. Все пак, реши да си направи удоволствие с едно мъничко отмъщение.
— Ще те оставя сам да разбереш. Сигурен съм, че с мозък като твоя, ще откриеш скоро верния отговор. Ако го практикуваш достатъчно.
Берналд Брейди се надигна бавно, физиономията му се изкриви от гняв, когато Денис се разсмя гръмогласно. Докато разглеждаше ухилените лица на дребосъка, гадното зеленикаво същество от далечното бъдеще, на жената и на някогашния си съперник, го завладя неприятното усещане, че познавателният процес, за който му намекваха, няма да е от най-приятните.