Два тесни канала — разстоянието между тях беше точно метър и четирийсет сантиметра — следваха пътя, всяка негова извивка и завой. Денис коленичи и надникна в един от каналите, чийто профил бе на съвършен полукръг. Вътрешната му повърхност бе толкова гладка, че дори пръстите му се хлъзнаха с лекота.
Той приседна на един пън и се замисли. По качества и със съвършената си изработка пътят надминаваше дори най-модерните магистрали на Земята. Дори се съмняваше, че на родната му планета съществува технология за производство на подобни висококачествени материали.
Но защо тогава е с неравни краища? За какво са тези канали? Защо е нужно да се следват контурите на местността?
Толкова много противоречия, които го накараха да си спомни странната сцена с разчленените роботи при входа на зеватрона. Тогава смяташе, че се е озовал в свят, където металните залежи са изчерпани, или въобще не е имало такива. Само че през последните няколко дни се натъкна на няколко места, където, ако се съдеше по различни белези в горния слой на почвата, би могло да се добива руда.
Всичко изглеждаше толкова объркано и при това бе само началото.
На запад пътят се катереше нагоре в планината, докато в източна посока се спускаше към просторна, но мочурлива равнина. Денис метна раницата на гръб и закрачи по пътя — натам, където се надяваше да открие цивилизация.
6
Не беше лесно за преглъщане, но Денис стигна до заключението, че е бил несправедлив към Берналд Брейди.
За първи път си го помисли през нощта, когато стигна пътя и бъркаше поредната кутия със супа върху газовия котлон. Изглежда е сгрешил в преценката си за начина, по който е била подготвена експедицията. През първите няколко дни непрестанно бе срещал затруднения с екипировката и бе склонен да обвинява Брейди твърдите ремъци на раницата, за лошокачествената храна, дори и за плюските си. Очевидно се е нуждаел от време за адаптация и е използвал съперника си и екипировката като отдушник за първоначалните си дребни неудобства.
Сега, когато му хвана цаката, малкият котлон работеше като часовник. Първата газова бутилка свърши за един ден, докато втората не само издържа повече, а и топлеше по-добре храната. Близко бе до ума да се досети, че всяко нещо иска малко практика. Наложи се да признае пред себе си, че е бил прибързан в заключенията си.
Докато супата къкреше върху синкавия пламък, Денис разгледа с нарастващ респект портативната алармена инсталация. Отне му няколко дни, но най-сетне откри, че различните светлинки върху миниатюрния дисплей съответстват приблизително на степента на свирепост на животните, които се навъртаха наоколо. Забеляза го за първи път, докато наблюдаваше една малка глутница, подобни на лисици, хищници как преследва дузина дребни птици из гъсталака. Може би се дължеше на телесната им температура или кой знае на какво, но по някакъв необясним начин машинката различаваше двете групи, обозначавайки ги съответно със зелени и червени мигащи точици.
Както и да е, надяваше се скоро пътешествието да приключи. През целия ден се натъкваше на следи от земеделска дейност по околните хълмове. Дори пътят стана малко по-широк и въобще всичко сочеше, че не след дълго ще се запознае лично със съществата, които са покорили този свят.
Алармата избръмча в ръката му и миниатюрната й антена се обърна на запад. Екранът светна, следван от тих, тревожен сигнал.
Денис изключи звука и посегна към игломета в кобура. С другата ръка завъртя вентила на котлона — когато съскането му утихна, той долови само лекия шум на вятъра и полюшването на клоните.
Нощем гората бе изпълнена с безброй черни сенки. Само шепа бледи звезди прозираха през гъстите облаци.
Откъм левия ъгъл на екрана се показаха няколко скупчени точки, които бързо се придвижваха към центъра. След кратко и напрегнато очакване в далечината се чу приглушен тропот и животинско сумтене.
Точиците на екрана се подредиха по цветове. Около дузина големи жълти кръгчета вървяха почти в нишка едно след друго, като на процесия, очевидно следвайки посоката на пътя.
Жълтият цвят, ако можеше да се вярва на досегашния му опит, съответстваше на тревопасните животни. Тук-там между жълтите точици се мяркаха бледорозови и дори яркочервени. А в самия център на групата сияеха две зелени светлини; Денис нямаше представа какво означават последните.
На известно разстояние зад процесията се носеше още една малка зелена точица.
Лагерът му беше на нисък хълм над пътя. Той остави алармата и изпълзя до ръба. Нощната тишина сякаш удесеторяваше всеки шум от придвижването му.