След кратко и нетърпеливо изчакване отляво се показа слабо сияние. Ставаше все по-ярко и силно, докато изведнъж се превърна в заслепяващ лъч светлина, който пронизваше дърветата около пътя.
Фарове! — премигна изненадан Денис. Ето ти нова изненада! Всъщност нима е смятал, че местните жители ще се придвижват в непрогледен мрак по тази толкова съвършена настилка? Нима се е съмнявал в способността им да създадат изкуствено осветление?
Прикрит зад ниския храсталак, той присви очи да различи нещо срещу заслепяващите го светлини. Мяркаха се неясни, двукраки фигури, които размахваха ръце.
Процесията премина точно под него. Дочу приглушено пръхтене на животни, а като засенчи с длан очи, с мъка успя да различи някакви огромни и тромави четирикраки животни, теглещи грубо сковани платформи, които се плъзгаха безшумно по повърхността на пътя. Именно от предния край на всяка платформа идваше яркият светлинен сноп, който прорязваше нощния мрак.
Отзад се зададе още една група двукраки, този път яхнали косматите животни. Денис с усилие различи дебели кожени одежди и святкащи оръжия, които ездачите държаха готови за употреба.
Очите му тъкмо привикнаха с тъмнината, когато иззад завоя се подаде поредната платформа и го заслепи с фаровете си. Следваше я нова процесия от пръхтящи животни и тъмни фигури с лъскави доспехи и оръжия. Още не можеше да разбере как точно се придвижват — нямаше и следа от шум на колела. Ако бяха на въздушна възглавница, щеше да се чува поне свистенето на сгъстения въздух.
Антигравитация? Може би това е единственото възможно обяснение. Но ако е така, как да си обясни използването на животинска тяга? Далечни потомци на някоя рухнала цивилизация, възползващи се от останките на вече забравено величие?
От всичко най-много го вдъхнови идеята за антигравитацията. Може би това е разликата във физичните закони, за която говореше Брейди миг преди да го отпратят от Земята!
Последната група качулати войни премина под храста. Тези по-скоро вървяха, отколкото яздеха — „конете“ им бяха толкова дребни, че дългите крака на ездачите се влачеха по пътя. Всъщност сцената бе твърде странна и необичайна, за да я съпостави с каквито и да било земни понятия.
Той разтърка очи и ги ококори в мрака. Различаваше само неясни силуети. Едно от животните носеше на гърба си по-дребна фигура, загърната в бяло наметало. Нещо в позата и движенията й говореше, че е завързана — вероятно беше пленник. Сигурно защото не носеше оръжие и ръцете му лежаха безсилно върху гривата на животното. Скрил глава в качулка, той се полюшваше примирено, но точно когато минаваше покрай Денис, се надигна и погледна право към мястото, където младежът се спотайваше! Денис се дръпна назад, усетил че гърлото му се свива от ужас.
Един от тъмните силуети спря и дръпна рязко юздата на животното, върху което седеше пленникът. Само след миг цялата група отмина и се скри зад завоя.
Едва сега Денис въздъхна облекчено. Все още бе объркан и замаян от мимолетното видение, споходило го в момента, когато онзи извърна глава към него. Стори му се, че качулката се вдига и отдолу — озарено от бледата, трепкаща светлина на звездите — се показва необикновено красивото лице на русокоса девойка.
7
Още дълго след това видението не го напускаше — толкова дълго, че Денис почти не забеляза кога е отминала процесията.
Беше толкова развълнуван, че дори не обърна внимание на последните платформи, които все така безшумно се плъзгаха по блестящия път. Макар че все още не знаеше нищо за културата и техническия напредък на тази цивилизация, с едно вече беше наясно — тук също имаше потисничество и едни същества страдаха заради идеите и интересите на други.
А междувременно откъм пътя долетя странно познато бръмчене.
Едва сега Денис си спомни за алармата и включи екрана. Мъничка зелена точка следваше кервана на известно разстояние. Покрай душевните си терзания я беше забравил напълно.
Отново пропълзя под храста, за да вижда по-добре. Този път поне нямаше ярки светлини. Промъкна се още по-близо — само на ръка разстояние от пътя. В началото не различаваше нищо. Само познатото бръмчене, което постепенно се усилваше.
Първото, което съгледа беше сияещото отражение на стъкло и пластмаса. Една миниатюрна механична ръка му помаха от тъмнината. Сетне, носейки се с тихо бръмчене върху верижните колела, доскорошният му познайник, едничкият оцелял робот, профуча по пътя, следвайки процесията и… инструкциите на самия Денис — да научи колкото се може повече за местните жители.