Но това не беше всичко. Докато се ровеше из сандъка, пълен с какви ли не интересни инструменти, Денис намери и такива, които също бяха изработени от камък, но това бе почти единственото им сходство със свръхмодерните образци, пробудили възхищението му. На дъното лежеше брадва, също с каменно острие, но толкова груба и нескопосана, че сякаш идваше направо от Първобитния век! На няколко места дръжката бе излъскана от употреба, груба и доста неудобна за използване. Острата част бе издялана от кремък или друг непрозрачен материал и привързана с кожени ремъци.
Имаше и други подобни контрасти — редом лежаха блестящи, изумителни сечива от съвършено шлифовани материали и дизайн с несъмнено компютърен произход, и оръдия на труда, за които дори това название бе твърде гръмко.
За една двуостра брадва дори си помисли, че е направена от същата ръка, която бе създала и мистериозния нож в раницата му.
— Стивмладши е най-добрият практикар в околията — произнесе някой зад гърба му.
Денис се обърна. Не беше забелязал, че леля Бис се е върнала. Жената му предложи купа и лъжица, които той прие механично. Над купата се извиваше ароматна па̀ра.
— Стивмладши? Той ли е бащата на малчугана?
— Аха. Стивмладши Сигъл. Чудесен човек. Беше десятник в кралската гвардия преди да се ожени за сестра ми Сара. Ако питате мен, репутацията му на отличен практикар бе това, заради което си изпати накрая. А също и задето има фигурата на барона — двамата са с еднакъв ръст и тегло. Хората на барона дойдоха тази сутрин да го приберат.
Всичко това бе произнесено с подобаваща сериозност, сякаш наистина имаше смисъл. Денис не посмя да изрази съмнение. И без това още трудно следеше речта й, заради плътния акцент.
— Ами майка му? — попита той и духна върху лъжицата с каша. Беше гъста и много вкусна, а и не беше хапвал нищо по-разнообразно от седмица насам.
Леля Бис сви рамене.
— След като отведоха Стивмладши, Сара дотича при мен да ме предупреди, събра си набързо багажа и се отправи към хълмовете. Намислила е да моли л’тофите за помощ. — Бис изсумтя недоволно. — Ако въобще я изслушат!
Денис почувства, че му се завива свят от толкова много непознати понятия. Кои са тези л’тофи? И какво означава практикар?
Що се отнася до ареста на бащата, тук имаше цяла дузина подходящи обяснения — горд и независим фермер, който има стари сметки за уреждане с местния шериф, но какво значение придаваха на израза: „има фигурата на барона“? И това ли е престъпление?
— Томош успокои ли се?
— Аха. Искаше да се сбогува с вас преди да си тръгнете.
— Да си тръгна значи — повтори Денис. Беше се надявал на някакво гостоприемство, включващо поне меко легло и топла храна преди да продължи към някое по-голямо селище. Изглежда, беше попаднал в размирен край. Жадуваше да узнае нещо повече за великолепните високотехнологични предмети и същевременно му се искаше да избягва среща с типове, като този зловещ барон Кремер.
Леля Бис, изглежда, прочете мислите му.
— У нас няма свободно място. Мъжът ми, Бим, утре ще дойде да залости фермата. Ако търсите работа, в Зуслик се предлага.
Денис се загледа мрачно в дъното на купата. Никак не му се щеше да прекара още една нощ сред пустошта. Дори кудкудякането на кокошките пробуждаше носталгията му.
Леля Бис въздъхна, споходена от внезапно съжаление.
— О, какво пък толкоз! Томош ви мисли за истински пътешественик, като онези, които понякога идват от изток. Няма да се срути небето, ако ви оставя да преспите в сеновала. Стига да обещаете, че утре ще си тръгнете по живо по здраво.
Денис побърза да кимне.
— А вие не търсите ли работна ръка…?
Бис обмисли предложението му. Накрая се обърна и извади от сандъка най-грубата и примитивна брадва онази с острието от кремък.
— Едва ли ще е от полза, но може да насечете дърва за огъня.
Денис пое брадвата и я огледа намръщено.
— Ами… защо не… — той премести поглед върху блестящата брадва с черна, полирана дръжка и прозрачно, кристално острие, на която се бе любувал одеве.
— Тази ще използвате — натърти Бис и посочи инструмента в ръката му. — Искаме да я продадем бързо, след като Стивмладши вече го няма. Зад къщата има цял куп трупи… Успешно практикуване — пожела му тя, обърна се и си тръгна.
Пак тази странна дума. Денис имаше чувството, че изпуска нещо много важно. Ала не посмя да разкрие невежеството си пред леля Бис.
Първо работата. Излапа последните остатъци от кашата и дори облиза купата. Беше направена от онези нечупливи материали, които толкова много се ценяха във всички земни домакинства. Едва след като я разгледа по-внимателно, установи, че е издялана от дърво, полирано и шлифовано с невероятно умение.