Надвесен над него стоеше грамаден мъж с униформа, а на лицето му се четеше смесица от изненада и гняв. Още трима захилени войници стояха отзад.
— Да бе, Гил’м! Остави го! Не виждаш ли, че има работа човекът! — подхвърли подигравателно единият от тях. Вторият тъкмо бе надигнал делва и гълташе жадно от нея, но се закашля и изплю някаква кафеникава течност.
Гил’м се намръщи. Протегна ръка, сграбчи якето на Денис и го изправи с рязко движение на крака. Едрият мъжага стискаше в дясната си ръка нещо като двуметров жезъл с блестящо острие с форма на алебарда в единия край. Погледът на Денис бе привлечен от блясъка на острието. Изглеждаше достатъчно наточено да пререже с еднаква лекота къс хартия и здрав човешки врат.
Без да откъсва очи от Денис, Гил’м повика един от войниците:
— Фед’р, ела тук и подръж тинъра. Хич не ми се ще да му объркам практиката, като прережа нещо мековато. Този тук и с голи ръце мога да го озаптя.
Захиленият войник приближи и пое дългото оръжие от ръката на Гил’м. Гигантът затегна хватката на дебелите си като кренвирши пръсти около китката на Денис.
О-хо. Едва сега Денис взе да Осъзнава, че си е намерил белята. Толкова бе объркан, че дори не можа да си припомни кратката тържествена реч, която бе подготвил за първата среща. Все пак пое дъх и се опита да поправи пропуска си:
— Хиляди извинения, многопочитаеми господине! Виждате ли, аз съм чужденец и идвам от една далечна страна. Дойдох тук, за да се срещна с вашите най-прочути философи и да обсъдя с тях много въпроси от взаимна важност. Ето например тази великолепна смазваща течност. Знаете ли че… ъъх!
Лицето на гиганта придобиваше все по-малинов оттенък след всяко следващо изречение. Без никакво съмнение подходът, който Денис избра, не беше най-правилният. Той едва успя да наведе глава и един масивен юмрук профуча точно на мястото, където допреди секунда се намираше носът му. Далеч по-големи поражения върху състоянието на Денис нанесе смрадта, която лъхаше от устата на гиганта.
— О, престани Гил’м! — викна един от войниците. — Защо биеш нещастния човечец? Толкоз е дребен, че дори не можеш го уцели!
Тълпата отново бе свила кръга си около двамата, всички се смееха гръмогласно и Денис чу някой да залага, че следващия път щели да го праснат по носа.
Ала в очите на повечето зяпачи се четеше спотаен страх.
— Не мърдай, костенурко — изръмжа Гил’м. Той замахна с юмрук и се прицели внимателно, очевидно наслаждавайки се на момента. Лицето му имаше кротко, почти замечтано изражение.
„Работата взе да става сериозна“ — помисли си Денис. Юмрукът бе надвиснал над него, нямаше време да измъкне игломета, а и убийството на местен представител на властта едва ли бе най-добрият начин за начало на добросъседски отношения между две раси.
Изведнъж си спомни, че все още държеше шишенцето с пробата в лявата си ръка. Пресегна се импулсивно и изля течността върху месестата лапа, която го стискаше.
Гигантът замръзна и го погледна тъпо, изненадан от неочакваната постъпка. След кратък размисъл Гил’м най-сетне реши, че това хич не му се нрави. Изръмжа повторно, замахна… и Денис се измъкна от хватката му като топящо се масло. Юмрукът на здравеняка изсвистя над главата му и едва разроши щръкналия му перчем.
Гил’м се загледа в празната си ръка, лъскава от течността, която я покриваше.
— Ей! — извика безпомощно той и се обърна, за да изгледа жертвата си, която се шмугна чевръсто през портата и изчезна сред градската навалица.
4
Денис би предпочел първата му разходка из града да не е толкова припряна.
Далеч зад него не стихваше гълчавата край градските порти. Тълпата се разбяга с ужасени писъци от войниците, размахващи заплашително оръжия. Но Денис не спря дори за миг да се полюбува на бъркотията, която бе предизвикал. Изтича по един украсен с орнаменти мост, който се извиваше над някакъв канал, и хлътна в близкото пазарище, а минувачите го изпращаха с учудени погледи, докато слаломираше между сергиите и купчините с най-разнообразна стока. Известно време го застигаше шумът от преследването, но скоро след това утихна, а хората извръщаха очи от него и показваха с цялото си поведение, че нямат никакво желание да се забъркват в тази история.
Денис сви покрай уличен жонгльор и едва не се наниза на една от падащите отгоре ками. Хлътна в тясна уличка и се притаи зад една врата. Скоро след това дочу тропот на тежки ботуши по дървеното мостче и крясъците на разярените войници, които, изглежда, се бяха сблъскали с жонгльора. Денис използва този момент за да продължи с малко по-спокойна крачка по улицата.