Мъжът кимна.
— Точно така. Името ми е Стивмладши Сигъл. Чух ви да казвате, че сте се срещали със сина ми.
— Томош — потвърди Денис. — Добро момче. Трябва да се гордеете с него.
Сигъл му помогна да седне.
— Той добре ли е? — попита разтревожено.
— Не се безпокойте. Оправя се чудесно.
Стивмладши склони глава в знак на благодарност.
— А да сте срещали жена ми — Сара?
Денис сбърчи озадачено вежди. Не можеше да си спомни добре какво му бяха казали за нея. Струваше му се, че оттогава е изминала цяла вечност. Не искаше напразно да безпокои Сигъл.
От друга страна, човекът имаше нужда от поне малко спокойствие.
— Хммм, Томош отиде да живее при леля си Бис. Тя като че ли подхвърли нещо за жена ви — че тръгнала да дири помощ при едни… как бяха… латофи… ликофи?
Лицето на мъжа пребледня.
— Л’тофите! — прошепна той. — Не биваше да го прави. В гората я дебнат опасности, а моето положение не е чак толкова безнадеждно!
Сигъл скочи и закрачи трескаво около леглото на Денис.
— Трябва да се измъкна оттук! На всяка цена!
Денис вече бе започнал да мисли по въпроса. След като се увери, че няма да срещне учени, които да му помогнат, искаше час по-скоро да се върне при зеватрона и да си опита силите в поправката на механизма за връщане. Инак никога нямаше да се измъкне от този умопобъркан свят.
Освен ако не се научи да използва Практическия ефект. Но подозираше, че той ще действа по съвсем различен начин при сложните уреди в сравнение с брадвата и шейната. Все пак хрумването си заслужаваше внимание и ученият в него го остави за по-обстойна разработка.
На всичко отгоре започна да го измъчва носталгия. Сърбяха го ръцете да прасне Брейди по нахалната физиономия.
Подпря се на Сигъл и двамата се приближиха към вратата, загледани в стената отсреща. Две малки, ярки луни озаряваха двора.
— Знаеш ли, Стивмладши — промърмори Денис. — Мисля, че ще успея да те измъкна оттук.
Сигъл го погледна учудено.
— Един от тъмничарите се кълнеше, че си магьосник. Като те гледах какви ги вършиш днес, и аз си помислих същото. Наистина ли можеш да организираш бягството ни от тази толкоз добре пазена тъмница?
Денис се усмихна. Откакто бе пристигнал в този свят, постоянно му вкарваха голове. Време беше да поеме инициативата. Държеше всички козове — вече знаеше какво представлява Практическият ефект, притежаваше научна степен по физика и се намираше в един свят, в който цивилизацията дори не познаваше колелото!
— Фасулска работа, Стивмладши.
Фермерът остана озадачен от непонятния израз, но се усмихна обнадеждено.
Нещо се размърда в периферията на полезрението му. Денис се обърна и вдигна глава към по-горните нива, където стените сияеха с отразена лунна светлина.
Три етажа по-нагоре, зад невисок парапет, бе застинала в усамотение стройна фигура. Вятърът развяваше бялата й пелерина и дългите й руси коси.
Жената беше твърде далеч, за да я вижда ясно в тъмнината, ала въпреки това Денис бе поразен от красотата й. Освен това бе абсолютно сигурен, че я е виждал и преди. В този момент тя гледаше право към тях.
— Принцеса Линора — поясни Сигъл. — И тя е пленница като нас. Всъщност заради нея съм тук. Баронът иска да я шашне с богатствата си. Затвори ме, за да практикувам личните му вещи до съвършенство. — Въздъхна горчиво.
— И денем ли е така красива, както на лунна светлина?
— И да е тъй, не е лъжица за нашата уста — предупреждавам те. Не разбирам само какво е намислил баронът. Тя е дъщеря на принца на л’тофите. Доста добре ги познавам и не мога да си представя, че тяхно отроче може да се омъжи за нормално човешко същество при каквито и да било обстоятелства.
Пета глава
Transom Dental5
1
— Патрулират от външната страна на стената, за да прогонват нежеланите посетители — обясняваше дребният крадец. — Повечето от затворниците имат семейства и приятели в Зуслик, които охотно биха им се притекли на помощ, за да избягат. Въпреки че от трийсет години са по тези места, северняците на Кремер не намират топъл прием сред местните.
— Друго ме интересува — рече Денис. — Дали и отвътре стражата оглежда толкова внимателно стената?
Групата на кандидат-бегълците наброяваше петима. Бяха се събрали около една разхалтена маса и поглъщаха лакомо обяда. Затворниците седяха на паянтови, неудобни столове. Щяха да се чувстват по-сигурно, ако се хранеха прави, но част от работата им беше да практикуват столовете.