Известно време Линора гледа към вратата, сетне се наведе и вдигна предмета от пода. Изправи се и излезе през малката врата в лявата част на терасата, забравила за подпрения на парапета инструмент.
Денис остана притиснат до стената, надявайки се да се появи отново.
Но когато се върна той се смути, защото принцесата спря точно до перилата и погледна надолу, право към двора на затвора. Държеше в едната си ръка малък вързоп и, изглежда, се канеше да го хвърли на някого.
Подтикван от неясен импулс Денис се показа на осветената част от площадката. Момичето завъртя глава към него, усмихна се и пусна вързопа.
Едва когато го взе, Денис осъзна, че това е една от кожените чантички, които бе носил закрепена на колана. Вътре намери някои от вещите, които му бяха отнели при залавянето. Повечето бяха строшени при нескопосаните опити да открият за какво служат — такава бе съдбата на стъклото на компаса и шишенцата с лекарства. Сред останките бе пъхната бележка с текст на койлиански. Денис я зачете бавно като помръдваше с устни, а през това време момичето взе лютнята и подхвана поредната тъжна мелодия.
Той е озадачен.
Не можах да му кажа за какво служат всички тези неща.
Той губи търпение и следващия път ще попита теб.
Утре ще бъдеш изтезаван, за да кажеш всичко, което знаеш.
Най-вече за ужасяващото оръжие, което убива с едно докосване.
Ако наистина си емисар от царството на Животворците, бягай незабавно.
Излезеш ли сред хълмовете, само кажи името на Линора.
В долния край имаше грациозен подпис със завъртулки. Денис вдигна очи към момичето, а в ума му се гонеха милион въпроси, които не можеше да й зададе. Нито можеше да й благодари за предупреждението.
Печалната песен секна. Линора се изправи, махна му с бялата си ръка за сбогом и се прибра вътре.
Денис остана под лунната светлина, загледан в нежния танц на завесата.
— Ставай! — той разтърси Арт за рамото. Стивмладши Сигъл вече будеше безшумно Гат, Мишуа Кан и Перт — останалите членове на групата.
— К’во? К’во? — дребният крадец подскочи рязко и в ръката му блесна острието на заточен кремък. Арт все се хвалеше, че още предците му били почетни телохранители на най-различни прочути велможи. И наистина — дребосъкът бе доста як и жилав за ръста си. Той премигна объркано, но бързо схвана обстановката и кимна.
Конспираторите се събраха край дървената стена.
— Нямаме повече време за подготовка — рече им Денис. — Луните току-що се скриха и тази нощ ще е дългоочакваната!
— Но нали каза, че „трионът“ още не бил готов? — възрази Гат. — Пък и други неща трябваше да си приготвим.
Денис поклати глава.
— Тази нощ, или никога. Не мога да ви обясня защо, ще трябва да повярвате на думите ми. Арт, иди и открадни малко инструменти.
Крадецът се ухили и изтича до входа на спалното, където, досами светещия прозорец на тъмничарите, бяха подпрени градинските сечива. Нищо работа за специалист от неговата класа.
— Подай ми триона.
Гат му подаде внимателно онова, което някога бе само цип на панталон. Денис го вдигна към светлината, идваща от прозореца, и го разгледа. Зъбците блестяха и бяха остри като бръснач.
Той порови из джобовете си и измъкна макара със здрав конец. Откъсна от него две сравнително еднакви и достатъчно дълги парчета и ги завърза за краищата на „триона“.
— Да вървим — прошепна Денис. — Започва се.
„Добре, че тези хора имат представа от въжета и ласо“ — помисли си Денис. Стивмладши Сигъл взе триона от него, отдалечи се и го завъртя над главата си, като на всеки оборот отпускаше по малко от конеца.
Тъмничарите претърсваха често и щателно затворниците за най-различни режещи сечива, дори за обикновен канап, който би могъл да бъде изпрактикуван в достатъчно здраво въже. Но на макарата не обърнаха никакво внимание. От два дни Денис опъваше конеца, подготвяйки го за предстоящия опит.
Въпреки усилията му черната нишка бе твърде тънка, за да се изкатерят по нея. Но той я готвеше за друго.
Сигъл завъртя още веднъж триона и пусна края. Тежестта описа елипса около заострения край на един от оградните колове. Денис улови двата края на примката и ги дръпна към себе си.
— Всички на позиция! — прошепна той. Перт, вторият крадец, се промъкна до караулката откъдето трябваше да сигнализира, ако се появят тъмничарите. Стивмладши, Гат и Мишуа се притаиха в сянката, оставяйки Денис първи да изпробва триона.
Обля се в пот още преди да се увери, дали ще успее да нагласи зъбците в правилната посока. Усука дебели парцали около дланите си, сетне нави отгоре по няколко бримки от конеца и започна да дърпа внимателно напред-назад. Ако наистина го бе ориентирал правилно, острието би трябвало да пререже напоеното в смола лико, което придържаше ко̀ла към съседните.