Прерязването трябваше да започне от най-слабото място — върха, който бе получил най-малко практика. Колкото по-надолу се спускаше трионът, толкова по-съвършен ставаше той, а и самият кол щеше да оказва допълнително напрежение върху ликото.
Така поне се надяваше Денис, който бе разработил теоретичните основи на този сложен, обратен на представите му процес. Приклекнал долу, той дърпаше с нарастваща сила двата края на конеца, усещайки как трионът все повече потъва. Постепенно ритъмът го увлече и младежът заработи почти автоматично, а мислите му литнаха към тъжното момиче на терасата.
Откъде знаеше, че стои долу в мрака? И какво искаше да каже Стивмладши с намеците си, че принцесата на л’тофите не била като другите хора?
Едва ли щеше да открие отговора тази нощ. Чудеше се дали въобще задава правилните въпроси. И ще има ли възможност да го стори?
Помъчи се да се съсредоточи върху рязането — въпреки че още не можеше да възприеме тази идея, другите го убеждаваха, че фокусираното внимание ускорява процеса на практикуване.
Дърпа, докато ръцете го заболяха и той почувства, че умората лишава усилията му от резултат. Чак тогава даде знак на Сигъл да го смени.
Лицето му се сви в болезнена гримаса докато развиваше парцалите от дланите си. Пръстите му бяха посинели от нарушеното кръвообращение. Дори завидя на Стивмладши за мазолите. Запрепъва се в мрака към сянката, където го очакваха Гат и Мишуа.
Известно време тримата седяха мълчаливо, наблюдавайки как мърдат лопатките на фермера. Свирнаха му да спре, когато до ушите им долетя птичи зов — предупредителният сигнал на Арт. Стивмладши се просна на земята почти в същия момент, когато иззад ъгъла се показа патрулът, осветявайки с фенер малък кръг около себе си. Денис затаи дъх — един-единствен лъч бе достатъчен за да ги разкрият и заловят.
Но стражата отмина след като преброи спящите фигури на затворниците — включително и вързопите с вещи, които бяха нагласили под завивките. Както предполагаше Арт, рутината бе направила пазачите мързеливи.
Дребосъкът даде знак, че всичко е спокойно. Сигъл се изправи и се залови за работа. Единственият звук, който долиташе откъм него, бе тихото жужене на триона.
Гат се приближи до Денис и му прошепна:
— Вярно ли е, че принцесата ти е хвърлила бележка?
Денис кимна.
— Мога ли да я видя?
Младежът му подаде с известна неохота смачкания къс хартия. Гат втренчи поглед в текста и замърда с устни. Явно грамотността не бе сред достойнствата на феодалното общество. Накрая му я върна и каза все така шепнешком:
— Ще ми се и аз някой ден да посетя л’тофите. Чувал съм, че по времето на Стария Дук хората са се отнасяли по-дружелюбно към тях… Знаеш ли, че понякога осиновяват човешки деца? Бас държа, че ще ме лапнат като топъл хляб! И що пък не, винаги съм мечтал да бъда създател! — последните думи Гат произнесе едва чуто, сякаш доверяваше съкровена тайна.
— Създател — повтори замислено Денис. — Това да не е някой, който дава първоначалния вид на сечивата? Който прави „прототипи“? — това бяха нови предмети или сечива, които никога досега не са били практикувани. — Аз пък смятах, че създаването е приоритет само на определени касти.
Гат кимна. Приемаше наивността на Денис за причудлива черта от характера на един магьосник.
— Така е. Има каста на каменоделците, на дървосекачите, на тютюнопроизводителите, на строителите и прочие и прочие. — Той поклати глава. — Кастите са затворени за нови желаещи и вътре всичко се прави както едно време. Само земеделци, като Стивмладши, имат право да създават свои собствени прототипи и да ги усъвършенстват както пожелаят. Но това е защото живеят далеч от цивилизацията и са извън контрола на властта.
— Добре де, какво значение има? — учуди се Денис. — Всеки прототип скоро се нагажда към онзи, който го практикува и става все по-съвършен в хода на своята употреба. Можеш да направиш дори копринена кесия от смокинов лист, ако работиш достатъчно упорито.
Младежът се засмя.
— Има значение и това е първоначалната субстанция, заложена в прототипа — тя въздейства върху окончателния продукт. Например брадва може да се получи само от прототип на брадва — не от сърп или шейна. Предметът трябва да е поне малко годен за това, за което е създаден още от самото начало, и едва тогава да се усъвършенства с практика.