Денис кимна. Дори в този свят, където не съществуваха никакви технологии, хората познаваха принципите на причинно-следствените връзки.
— А ти, Гат, за какво си затворен?
— Задето създавах прототипи на шейни без разрешение от кастата. Глупаво беше, че позволих да ме заловят. Преди да дойдеш твърдо бях решил да избягам при л’тофите. Но сега предпочитам да работя за теб! — Той погледна с блеснали очи Денис. — Обзалагам се, че знаеш далеч повече за създаването, отколкото всички л’тофи и касти взети заедно! Сигурно ще ти трябва някой сръчен чирак, когато си тръгнеш за родината. Обещавам да се трудя здравата! Вече зная как се дяла кремък. А веднъж видях как правят грънци…
Възбудата на момчето нарастваше. Денис му даде знак да замълчи, и то се подчини с видима неохота.
Трябваше да обмисли чутото. Наистина знаеше далеч повече за „създаването“ от който и да било прочут майстор на този свят. Затова пък все още беше кръгла нула по отношение свойствата на Практическия ефект. А в положението, в което се намираше, невежеството можеше да му струва скъпо.
— Ще видим — отвърна той уклончиво. — Първо да се измъкнем оттук. Може и да ми потрябваш като си тръгна за дома. — Денис се замисли за хълмовете на северозапад… и за зеватрона. Дали Фластер не е пратил още някого на помощ? Той е нерешителен, а и едва ли ще разполага с изобилие от доброволци, но все пак?
Ами ако се откаже и поиска от работната група да потърси друг аномален свят… използвайки за целта алгоритъма, разработен от „безследно изчезналия герой на науката“ — Денис Нюел?
„Нищо чудно да прекарам остатъка от живота си тук“ — осъзна с горчивина той. Неочаквано в мислите му изникна образа на русокосата пленница. Какво пък, този свят имаше и привлекателни страни.
Денис потрепери при спомена за предстоящото изтезаване, за което го бяха предупредили само преди няколко часа. Не само привлекателни…
Стивмладши Сигъл продължаваше да се труди неуморно. Работеше с такава трескава интензивност, че Денис започна да се безпокои за него. Надигна се да види докъде е стигнал с рязането… и зяпна от изумление. Трионът бе прорязал почти половината от разстоянието до земята! Как е възможно…?
Той погледна отново към Сигъл и потърка невярващо очи. В тъмнината въздухът около тялото на фермера сякаш едва забележимо сияеше. Денис се обърна и попита Гат дали вижда същото. Младият крадец кимна, без да откъсва изпълнен със страхопочитание поглед. По същия начин бяха зяпнали Мишуа и останалите.
— Какво е това? — прошепна уплашено Денис. — Какво става?
— Това е истински фелтешски транс! Казват, че си роден с късмет, ако го зърнеш поне веднъж в живота си!
Денис отново погледна Сигъл. Фермерът работеше с демонична интензивност, ръцете му се въртяха като колела на парен локомотив. Пред очите им бледосинкавото сияние се разрасна и започна да пълзи нагоре, проблясвайки като йонизация около високоволтов кабел.
Каквото и да представляваше този „фелтешски транс“, Денис не се съмняваше, че съвсем скоро дебелата подпора ще рухне под неистовия напор на триона. От двете страни на оградата се сипеше ситен дъжд от трици.
Гледката действително заслужаваше благоговение, но сега повече се безпокоеше да не предизвикат вниманието на тъмничарите. Денис реши, че е дошло време да ускори събитията.
Той даде знак на Мишуа Кан, най-едрия от групата, всъщност гигант, надвишаващ по ръст дори стражника Гил’м. Мишуа показа два реда блестящи зъби и се изправи с неподозирана лекота. Изтича безшумно до разклатения кол, клекна и опря мощния си гръб в основата му. Връзките от лико заскърцаха мъчително.
Сигъл работеше без отдих и без да поиска смяна. Острието на триона беше стигнало височината на човешки бой, но вече видимо забавяше своята скорост. Стената в долния участък бе подлагана на по-продължителна практика и издръжливостта й прогресивно нарастваше.
Мишуа изсумтя и напъна отново. Заоблената греда поддаде лекичко и се наклони навън, така че сега и собствената й тежест помагаше на усилията им.
Денис махна на Гат да се присъедини към Мишуа. Скоро и двамата вече бутаха, а колът стенеше под натиска им.
Изведнъж вниманието на Денис бе привлечено от нещо, което се движеше успоредно на назъбения край на оградата. Беше черна фигура, не по-голяма от охранен булдог. Тя спря до отвора и надзърна в процепа, прорязан от триона на Сигъл. Сиянието от „фелтешския транс“ я достигна и обгърна в синкавата си светлина.
В мрака блеснаха чифт зелени очички. Малки, остри зъби лъснаха в радостна усмивка.
Денис поклати глава.