— Ей, Прас, проклет пътешественико. Виж кога намери да се появиш! Ще има ли най-сетне и от теб мъничко полза?
Той се обърна и се присъедини към останалите, които бутаха гредата. При всеки тласък я навеждаха с по няколко сантиметра, а Денис все се опасяваше, че шумът, който вдигат, отеква чак в далечния край на долината.
— Мисля, че са ни чули — извика тихо Арт. — Дали да не спрем за малко?
Денис погледна към ко̀ла. През отвора сияеха звездите. Лицето на Стивмладши бе застинало в свирепо изражение, от което по гърба му полазиха тръпки. Ръцете, на фермера не спираха да се движат, а от триона се виждаха само неясни очертания.
Денис не посмя да го спре, само поклати глава.
— Не можем — отвърна той. — Жребият е хвърлен — всичко или нищо! Ако дойдат тъмничарите, постарай се да им отвлечеш вниманието.
Арт кимна отсечено и се отдалечи.
Денис вдигна глава и отново зърна ухилената физиономия на Прасльо, който продължаваше да ги наблюдава. Какво пък, нека се наслаждава на гледката.
Гредата изскърца този път наистина доста силно. В двора зад тях отекнаха викове, в спалното също се вдигна шумотевица. Чуваха се писъци и гневни заповеди, замяркаха се тичащи сенки.
— По-силно! — извика той. Всички си даваха сметка, че не им остава много време.
Мишуа Кан изръмжа и се хвърли с цялата си тежест върху бариерата, която ги делеше от свободата. Гат и Денис отлетяха встрани.
В едно от казармените помещения внезапно лумнаха пламъци — Арт вече действаше. Сенките се насочиха към огъня. Чуха се крясъци и шум от борба между тъмничарите и още сънените затворници, излезли да видят какво става. Високо горе в замъка, тревожно заби камбана. От тъмнината неочаквано изплуваха Арт и Перт. Дребосъкът дишаше учестено.
— Денис, спечелих още двеста удара на сърцето — обяви Арт. — Само толкоз.
Колът изстена отново, досущ като ранено животно, и се наклони с още десет градуса.
— Вече са само сто — отбеляза пресипнало Арт.
Сигъл преви плещи и воят на триона се вдигна с цяла октава. Тялото му беше обгърнато във вихър, а от святкащото острие хвърчаха искри.
Мишуа Кан отстъпи десетина стъпки, засили се и блъсна наклонената греда. Дървото рухна като отсечено и пред тях се разкри изходът към свободата. Звукът отекна надалеч в нощта. Нямаше никакво съмнение, че тъмничарите са ги забелязали. Обърнали гръб на пожара, неколцина от тях сочеха към Денис и приятелите му.
Напълно изтощен, Сигъл разглеждаше със задоволство резултата от трескавата си работа. Ръцете му висяха като парализирани, а очите му бяха кръвясали и хлътнали.
Трима тъмничари се нахвърлиха върху тях, размахвайки гневно копия. Изведнъж от тъмнината се появи една сянка и подкоси първия. Арт пресече пътя на втория и го преметна ловко през рамо.
Третият се нахвърли върху Денис, разцепвайки нощта с бойния си вик.
— О, по дяволите — изпъшка младежът. Отби тоягата му и го прасна по носа. Краката на войника се подкосиха и двамата се изтърколиха в прахта.
Прииждаха още войници, Денис мярна сянката на Арт, когато крадецът профуча край него.
— Да изчезваме! — извика Денис на Сигъл и задърпа фермера към тесния проход, отвъд който беше свободата.
Едно копие се заби в стената до тях. Стивмладши подскочи, огледа се и му кимна. Двамата се пъхнаха между гредите и потънаха в нощта.
Докато прескачаха падналата греда, Денис зърна нещо, наподобяващо диамантена огърлица, да блести на звездната светлина сред триците и срязаното лико на земята. Но не забави крачка и скоро двамата със Сигъл търчаха по кривите улички на Зуслик, преследвани от разярените тъмничари.
Шеста глава
Ballon d’Essai6
1
Мигащи фенери подаваха сигнали от замъка към всички врати. Патрулите бяха подсилени, желаещите да напуснат града се подлагаха на безмилостен обиск. Литнали високо в небето, пилотите от гвардейския въздушен патрул претърсваха крайградския район от изгрев до залез, когато трябваше да кацнат.
— Баронът никога досега не е вдигал подобен шум, когато някой избяга. Не искам да кажа, че го е приемал с аристократично равнодушие, но такъв грандиозен лов на хора не е имало.
Перт, едноокият крадец, подаде глава от прозореца на последния етаж в един от сравнително новите — и следователно доста мизерен — зусликски „небостъргач“. Беше доста обезпокоен от трепкащите факли на уличните патрули и от маршируващите по калдъръма отряди северняци с техните заострени, кожени шлемове.
Арт се протегна и го дръпна за ръкава да се прибере.
— Няма да ни открият. Досега никой от нас не са хващали, стига навреме да се заврем в някоя сигурна дупка. Спусни щорите, Перт.