Едноокият изпълни нареждането, но хвърли кос, многозначителен поглед на един от бегълците, който разговаряше в откритата кухничка с жената на Арт.
— Двамата с теб добре знаем кого всъщност дирят с такъв хъс. Баронът може и да е сърдит, че е изгубил един от най-добрите си практикари, но е стократно по-ядосан, задето му се е изплъзнал магьосникът.
Макар и неохотно, Арт бе принуден да се съгласи.
— Бас държа, че барон Кремер ще си изгризе ноктите, дето го остави да се размотава на воля из тъмницата. Кой му е виновен, че се е излежавал на терасата, измисляйки всякакви изтънчени методи за изтезание, вместо да се захване за работа.
Арт прокара пръсти по плюшените подложки на любимото си кресло. Поне веднъж дневно някой от членовете на бандата му бе сядал в него, за да го практикува, докато той излезе на свобода. За Арт великолепния вид на креслото бе живо олицетворение на вярата на неговите хора в неукротимата воля на техния водач.
— И тъй да е — заключи той, — дължим свободата си на тези тримата, тъй че да не ги корим, че са причинили гнева на барона.
Перт кимна, но не изглеждаше спокоен. Мишуа Кан и още неколцина крадци бяха из града — търсеха разни неща, поръчани от Денис Нюел. Това, че ги ръководеше един чужденец, при това магьосник, също не се нравеше на Перт.
Гат вдигна глава от чертежа на Денис. Момчето едва сдържаше вълнението си.
— Искаш да кажеш, че в балона няма да има никаква специална летателна субстанция? Само нагорещен въздух, така ли? А ще литне ли, когато се напълни? Като птица, хвърчило или като драконите от преданията?
— Ще узнаем веднага щом лейди Арен се върне с първия балон. Ще експериментираме с модела, за да видим как ще се усъвършенства за една нощ практикуване.
Гат се засмя при споменаването на старата шивачка. Явно нямаше особено високо мнение за лейди Арен с нейните странни халюцинации. Старицата обитаваше гостната на долния етаж и се прехранваше с шев и кройка. Ала въпреки това имаше префърцунени маниери и настояваше да се обръщат към нея с подобаващото уважение на някогашна придворна от двора на Стария Дук.
В този момент успехът на плана им беше в ръцете на тази побъркана престаряла дама.
Облегнат до Гат, Стивмладши Сигъл пуфтеше с лула и слушаше разговора им без да се намесва. Изглеждаше напълно възстановен от въздействието на фелтешския транс. Все пак трябваше да положат немалко усилия, за да го разубедят да тръгне да търси жена си сред хълмовете.
Арт и Перт се присъединиха към тях. Жената на Арт донесе голямо гърне с чорба и делва с бира и се наложи да приберат за известно време чертежите.
Пръв започна Арт, говорейки с пълна уста.
— Докато вие се занимавахте с тези чертежи, дойдоха момчетата и докладваха.
Денис вдигна глава обнадежден.
— Намерили ли са раницата?
Арт поклати глава и преглътна един залък.
— Не, но не ги виня. Обясненията ти бяха прекалено мъгляви. В района около западната врата има доста постройки, които отговарят на твоето описание и всички са с парапети на втория етаж. Ако си метнал тази твоя раница на някоя тераса, със сигурност отдавна са я прибрали.
— И никакви следи? Никакви слухове?
Арт надигна чашата и остави гъстата, червеникава бира да се стича на струйки по брадата му. Сетне млясна доволно, изтри устата си с ръкав и го погледна с блеснали очи. Денис отдавна бе забелязал, че всички ризи на Арт са се сдобили с гъбести участъци върху опакото на левия ръкав.
— Виж, слухове колкото щеш. Говорят например, че из града нощем скитосвало Кренегското чудовище. Други пък разправят, че е призракът на Стария Дук, дошъл да отмъсти на барон Кремер… Разказаха ми и за някакво странно дребно същество, което нищо не хапвало, но надничало през хорските прозорци и се движело по-бързо от светкавица… освен туй имало пет очи. — Той разпери пръсти на челото си и се опули. Перт чак се закашля от гледката и ги опръска с бира, докато Магин, жената на Арт, и Гат се превиваха от смях.
— А раницата…?
Арт разтвори ръце за да покаже, че нищо повече не знае.
Денис тъжно кимна. Толкова се надяваше да си върне поне част от екипировката. Странно как в подземния свят не знаят нищо — вътре имаше толкова интересни за тези места предмети.
Освен ако раницата не е вече в ръцете на барона. Денис си го представи как размахва газовия котлон, или самобръсначката, пред лицето на принцесата, настоявайки да му каже за какво служат.
Въпреки загадъчността, която ги обгръщаше, дори л’тофите биха се затруднили с вещите на Денис — както и всеки друг на Татир. Тъй че Линора нямаше да е в състояние да помогне на барона. Младежът искрено се надяваше последния факт да не влоши допълнително положението й на пленница.