Най-сетне старицата си тръгна.
— Е, добре — въздъхна Денис. — Да приключваме.
Той разстла балона на масата. Перт и Арт взеха няколко меки восъчни свещи и започнаха да натриват с тях тънкия плат, покривайки го с едва забележим, лепкав слой. В същото време Денис прикачи с мрежа една малка гондола под отвора. Накрая постави мъничка свещ на дъното на гондолата, а другите оглеждаха с почуда това, което бяха направили.
Денис и Гат занесоха платното в ъгъла, където бяха сковали малко скеле.
— Нарича се „балон“ — обясни Денис докато го разполагаше върху скелето.
— Това вече го знаем — отвърна малко сърдито Перт. — Но ти каза, че щяло да лети… тук, в стаята, където няма никакъв вятър! — Той очевидно не вярваше. В този свят единствените летателни апарати бяха хвърчилата — грамадни, нескопосани, създадени след продължителна и упорита практика.
Преди незнайно колко време някакъв койлиански гений, който хич не обичал да се мокри, изобретил чадъра — сега вече често срещана вещ по улиците. По-късно след като един бурен порив на вятъра издигнал високо в небето откритието му, повличайки за кратко и неговия горд собственик, друг хитрец бил споходен от изненадващо прозрение. Така на Татир се родили първите хвърчила. Неуморната практика довела до появата на сгъваеми криле, с които смелчаци дръзвали да се издигат нависоко, за да се любуват на света отгоре.
Именно тези хвърчила помогнали на бащата на барон Кремер, дребен благородник от хълмистата северна страна, да разгроми Стария Дук и да принуди краля на Койлия да му преотстъпи управлението на цялата Фингалска долина.
Едва през последните няколко години се появили и първите истински планери — вече по времето на самия Кремер. Въпреки че и другите армии имаха на въоръжение разузнавателни планери, единствено Кремер можеше да се похвали с истинска хвърчаща флотилия. Това беше най-голямото му тактическо преимущество срещу силите на кралската власт.
Денис нагласи свещта точно под отвора в дъното на пробния балон.
— Почакай малко и сам ще видиш, Перт — рече усмихнато той. — Гледай само кофата с вода да ти е подръка, в случай, че стане нещо непредвидено.
Държеше се нахакано, но явно не беше сигурен в успеха си. Той запали свещта и първата струйка дим се изви нагоре, за да изчезне през отвора на балона.
Арт предложи на Денис и Стивмладши своите най-хубави кресла, а за останалите донесе плетени столове, доста паянтови, но както сам се изрази „нуждаещи се от здрава практика, за да се получи нещо“. След това връчи на Денис и Сигъл по една лула и всички запуфкаха доволно, очаквайки представлението да започне, като същевременно усъвършенстваха една или друга част от притежанията на Арт. Денис поклати глава — все още му беше трудно да свикне с всички аспекти на Практическия ефект.
— Някой ще ми обясни ли към какво се стреми барон Кремер? — попита той, докато чакаше балонът да се напълни. — Доколкото разбирам, решаваща дума все още има кралят.
Стивмладши пусна едно облаче дим и кимна.
— Служех в кралската гвардия, но напуснах след като се ожених — рече той. — И други мои колеги се заселиха по западната граница, но баронът от самото начало не ни даваше мира. Хич не ни обича, защото знае, че сме лоялни само към краля… Всъщност подкрепя го гилдията на създателите. Гилдиите не обичат самотни вълци като мен, които си живеят в полето и сами си правят всичко. Аз например собственоръчно си дялах кремъка, плетях въжета, а жена ми тъчеше платове. Ще ви разкрия една малка тайна — напоследък дори си произвеждах собствена хартия.
Арт и Перт го погледнаха със засилен интерес, а Гат дори зяпна от почуда.
— Но хартиената гилдия е най-тайна от всичките! — възкликна той. — Как узна…? — той щракна с пръсти. — Ама, разбира се! Л’тофите!
Сигъл не отговори, вглъбил се в себе си. Не след дълго обаче забеляза, че погледите на всички са вперени в него.
— Баронът вече го знае — сви той рамене. — А също и гилдиите. Скоро ще го научат и обикновените хора. Това, което става в последно време, е само гребена на вълната, началото на един процес, променил от известно време немалко градове в източните провинции. Хората се измориха от тази вечна борба с гилдиите и църквата, омръзна им да ги тъпчат разни дребни, властолюбиви аристократи. Популярността на краля расте непрестанно, особено след като премахна някои ограничения за членовете на сената и започна да го свиква всяка пролет, вместо веднъж на десет години.
Денис кимна с разбиране.
— Чакай да позная — рече той. — Кремер е защитник на правата на едрите земевладелци в сената.