2
Два дни по-късно издирването на бегълците беше преустановено. Стражите край градските порти все още се озъртаха за подозрителни лица, но патрулите от улиците изчезнаха. Дойде часът Денис да направи обиколка из Зуслик.
Преди повече от две седмици, когато пристигна в града, той си представяше как ще потърси колеги по професия, ще установи с тях контакт, а красивите им дъщери ще го водят на разходка. Колко бързо и неочаквано бяха рухнали тези мечти. В замяна на това сега имаше истински и верни приятели. Вярно, не бяха учени — по-скоро смели предприемачи и авантюристи (да не каже крадци), но какво да се прави, така бе решила съдбата.
Двамата с Арт обядваха в една открита таверна, от която като на длан се виждаше цялата търговска улица. Денис прокара през гърлото си последния залък жилава пържола с помощта на няколко глътки от местната тъмнокафява и силно ароматна бира. След няколко уморителни нощи на практикуване върху балона апетитът му се беше изострил неимоверно.
— Още — изсумтя той и тропна с чашата по дървената маса.
Арт го погледна изненадано и щракна с пръсти на келнера. Денис бе малко по-едър от средния койлиански ръст, но въпреки това способностите му да поглъща големи количества храна учудваха местните жители.
— Намали темпото — посъветва го Арт. — След като платя сметката за всичко, което изядем няма да ми остане и грош за знахаря, ако го закъсаш с търбуха.
Денис се ухили и измъкна една клечка за зъби от кутийката. Докато очакваше следващата порция, той изпроводи с поглед безшумно плъзгащата се платформа, която мина покрай тях.
— Успяха ли момчетата ти да съберат още смазочно масло? — попита той.
— Не много. Някои от кочияшите се ядосали и взели да ги замерват с камъни. А и хлапетата са разлели известна част, докато се забавляват с игра на „мазното прасе“. Да са събрали, има-няма, половин делва.
„Само“ половин делва! Това беше близо литър от най-съвършеното масло, което Денис някога е виждал! Дори Арт остана изненадан от качествата му, когато за пръв път му го демонстрира.
Какъв по-добър продукт за начало на обменната търговия? Денис все още не можеше да си обясни как тези хора не са го забелязали по-рано. Нима никой от тях не се е интересувал по какъв начин са направени пътищата им? Или обясненията им за устройството на физичния свят се базират на съвсем различна комбинация от предположения?
Земната история също е натъпкана с подобни примери, когато някои определени занаятчийски касти са пазели в строга тайна откритията си векове наред. Какво остава за този свят, където откритията не са толкова често явление. Войната между барон Кремер и краля, изглежда, е първият подтик за промяна в установения ред.
Тази сутрин двамата с Арт бяха наели празния склад. Опасенията от предстоящ военен конфликт бяха довели до свиване на речната търговия и отлив на стоки от града. Съдържателят прие с ентусиазъм условията им, отчаян от опасността сградата да се разпадне от липса на постоянна практика. Стените й вече бяха покрити с пукнатини, намек за връщане към грубо рендосаните дъски, от които някога е била скована.
Арт се оказа истински предприемач. Собственикът се съгласи дори да им плаща такса, само и само да се нанесат в нея!
Същата нощ се появиха верните момчета на Арт, нарамили огромни бали с най-фини платове. Лейди Арен и още няколко помощник-шивачки — все от благородни семейства, пострадали от господството на Кремер — се захванаха за работа. Младият Гат вече конструираше гондола за новия балон. Момчето бе обхванато от ентусиазма, че създава нещо ново — нещо, което ще може да се използва още преди да е практикувано.
Първата спирка, след като се нахраниха, беше базарът на търговците и практикарите.
За разлика от другите открити пазарища с техните стоки „практикувай сам“, тук се предлагаха истински висококачествени произведения. Сградите в този квартал сияеха със заслепяващо великолепие. Първият етаж на всяка от тях бе магазин с красиви, гледащи към улицата витрини. Богато облечени мъже и жени предлагаха най-различни предмети зад широките тезгяхи.
Денис се полюбува на острите като бръснач длета, ножове, на леките въжета, притежаващи невероятна издръжливост, на лъковете и стрелите, които очевидно са били практикувани хиляди пъти, преди да бъдат изложени тук — всичко това можеше да продаде на Земята за баснословни суми.