Нямаше и следа от винтове, пирони и всякакви метални и дървени сглобки. И никъде нищо, което дори малко да наподобява колело.
В единия край бяха по-евтините изделия — груби брадви, ризници от сплетени кожени каиши. Върху стената на всяка от сергиите се мъдреше печатът на съответната гилдия-производител — знак, че прототипът е одобрен от властите.
Оглушително тропане привлече вниманието на Денис. Двама мъже обикаляха парапета на третия етаж и блъскаха стената с тояги.
— Заздравяват стената и същевременно практикуват тоягите — обясни Арт. — Срещу крадци като нас.
Взломаджиите тук обикновено проникваха през стената в някой дом, докато обитатели отсъстват. А и хората често забравят, че като живееш в една къща я практикуваш само да стои изправена и да не пропуска дъжда. За останалото трябваше да се грижат сами.
Притежателите на тази сграда не го бяха забравили.
Площадът гъмжеше от аристократи, придружавани от многобройна свита слуги.
Господарите и лакеите обикновено бяха облечени еднакво и като правило имаха сходни телосложения. Различаваха се единствено по маниерите, прическите и по металните украшения, които носеха.
На Земята богаташите се перчат с положението си, като се заобикалят с купища скъпи вещи, които рядко използват. Тук подобно богатство бързо би деградирало до своето първоначално, грубо състояние. За това, за да поддържат внушителния си вид, тукашните аристократи се нуждаят от огромна армия прислужници, които не само да вършат домашната работа, но и постоянно да практикуват собствеността на господарите си.
Денис започна да придобива известна представа за произхождащите от всичко това социални последствия.
Тъй като постоянно носеха дрехите на господарите си, слугите нямаха време да практикуват своите. Докато работеха, изглеждаха добре, но бляскавите одежди от великолепни платове не бяха техни. Прогонят ли ги от работа, нямаше да притежават дори парцали на гърбовете си!
Какъв по-ярък пример за положението на един велможа от това, никога да не бъде видян с нещо, което все още се нуждае от практикуване!
Освен храната, земята, метала и хартията, единственото нещо, което имаше стойност тук бе работният човекочас. Дори след като се прибере изтощен от работа на полето, ратаят не разполага с времето си. Докато си отдъхва, той практикува креслото на господаря си, докато се храни — усъвършенства сервизите на господарката. Не може и да пести, за да откупи свободата си, тъй като всичко спестено трябва да се поддържа, в противен случай деградира!
Разположен в северния край на площада, Практикориумът на Фиксел представляваше висока сграда, чийто вид пробуди носталгията на Денис. Първо, стените й бяха прозрачни, сякаш изработени от стъкло, и сияха ослепително от следобедните лъчи на слънцето.
Арт обясни, че строителите й първоначално поставили грамадни рамки с хартиени прегради, а после ги практикували по време на сухия сезон за водоустойчивост и прозрачност. След толкова години на постоянна употреба, стъклата вероятно бяха по-добри и от най-висококачествените земни еквиваленти.
Откъм булеварда висеше голяма цветна реклама: „Нищо Ново! Само Стари и Използвани дрехи!“ — гласеше надписът.
Моделите на витрините периодично се сменяха. Наемни работници събличаха едни и мигновено навличаха други.
Мебелите в изложбената зала бяха умопомрачителни. Те бяха истинско произведение на изкуството, чиято цена на Земята би затруднила немалко финансови магнати. Невероятно точно изработени манекени бяха пременени в красиви одежди от кадифе, коприна и брокат.
— Хайде — дръпна го Арт, когато Денис спря пред витрината. — Защо да буташ на стария мошеник Фиксел безплатна практика.
Денис се облещи. Все още беше под впечатление на видяното. После изведнъж осъзна какво има предвид Арт. Изсмя се гръмко, възхитен от идеята. Дори само като гледаше моделите и се наслаждаваше на красотата им, той помагаше, макар и съвсем малко, да се увеличава тяхната красота! Нищо чудно, че манекените бяха толкова реалистични. Поколения минувачи ги бяха практикували за да изглеждат така, при това безплатно!
Богатството — за богатите!
Въпреки всичко Денис искрено съжаляваше, че фотоапаратът му остана в раницата. Само дизайна на дрехите би му донесъл славата на ненадминат моделиер.
Арт отново го задърпа и двамата свиха зад ъгъла, за да погледнат голямата арена за практикуване на гърба на сградата. Тук кипеше трескава дейност.
Добре сработени екипи от мъже и жени, наредени в редици, наливаха и изливаха вода от купи, кани и високи чаши. Други копаеха дупки с лопати, сетне ги запълваха или поставяха греди, върху които практикуваха блестящи инструменти с най-различно предназначение. На една открита площадка бяха наредени незавършени кресла, в които седяха специално наети за целта хора. Още по-нататък техни колеги мятаха различни оръжия по мишени. Грубо стъкмени ножове и къси копия отскачаха от блестящи кожени ризници.