Люкът бе затворен почти наполовина. Часовникът вече работеше.
Всичко това е нелепо. Денис не биваше да позволява да му внушават подобни глупости.
— Изчезвай, Берни — промърмори той. — Не вярвам на нито една твоя дума.
— Така ли? А помниш ли розовите мъгли, които открихте миналата година — с обърнатата обратно гравитация?
— Там беше друго. Подобно нещо е изключено в света на Прасльо, след като биохимичния им строеж е сходен с нашия. Но ако си пропуснал нещо, макар и дреболия, изплюй го веднага, инак, кълна се, че щом се върна…
Странно, но на лицето на Брейди вместо обичайната неприязън бе изписано искрено любопитство.
— Не зная какво е това, Нюел. Установих го по приборите, които изпращахме. Ефикасността им се менеше паралелно на продължителността на престоя им там! Изглежда, сякаш някой от законите на термодинамиката притежава обратен знак.
Твърде късно Денис осъзна, че Брейди не го пързаля. Той действително бе открил нещо, което не му даваше покой.
Само че шлюзът почти се беше затворил.
— Кой закон, Брейди? По дяволите, спрете тази проклета врата! Кой закон, говори!
Брейди доближи устни до миниатюрния процеп и прошепна:
— Познай.
Люкът се затвори с въздишка и шлюзът беше херметизиран.
— За какво беше всичко това? — попита Марсел Фластер, който бе наблюдавал от разстояние странната размяна на думи.
Брейди се стъписа, Фластер можеше да се закълне, че лицето му е по-бледо от нормалното.
— О, нищо. Развличах го, докато се затвори люка.
Директорът се намръщи недоволно.
— Както и да е, надявам се да няма изненади в последната фаза. Разчитам Нюел да успее. Другия месец ме викат на доклад и дотогава Фластерия трябва да е наша.
— С негова помощ — добави Брейди.
— Така де. Откакто е тук, работата закипя. Трябваше още преди месеци да го върна в лабораторията!
— Нюел може и да успее — ухили се мрачно Брейди. — Но може и да се провали.
— Ако се провали — повтори думите му Фластер и погледна многозначително, — ще трябва да изпратим някой друг, нали?
Брейди преглътна уплашено и кимна. След това получи възможността да се полюбува на гърба на директора, който напускаше лабораторията.
„Дали не сбърках — помисли си Брейди, — като снабдих Нюел с повредени модули за подмяна? Какво пък, рано или късно ще разбере и ще ги поправи. Трябва само да размени местата на чиповете. Никога няма да ме заподозре — постарах се да изглежда като заводски дефект. Всъщност и да се досети кой стои зад това, няма доказателства. Докато се справи с малката задачка, вече ще съм обработил Фластер. А Нюел да му мисли как ще оправдае закъснението си!“
Все още го глождеше чувство за вина. Мръсен номер, но безобиден — всички данни сочеха, че Фластерия е безвредно място. Роботите не бяха засекли едри животни, а и Нюел все се фукаше със славното си минало на бойскаут. Нека сега поживее сред природата! Може дори да открие какво е станало с разузнавателните роботи… тази необяснима промяна в ефикасността им. Някой ден пак ще е тук, но дотогава Брейди отново ще е любимецът на шефа. Знае кои ръчки да дърпа.
Брейди си погледна часовника. Не биваше да закъснява — с Габи се бяха уговорили да обядват заедно.
Той понамести възела на вратовръзката и излезе с бодра крачка от лабораторията. Дори го чуха да си подсвирква.
5
— Кой закон, ти копелдак… — Денис заблъска по вратата.
Спря. Безполезно. Стартовата сонда се задействаше автоматично, което означаваше…
… означаваше, че вече е на аномалния свят.
Денис загледа тъпо вратата. Опипа зад себе си и се отпусна на един от сандъците. Сетне, неочаквано дори за самия себе си, избухна в смях! Не можеше да спре, а от очите му бликнаха истерични сълзи.
Никой досега не е бил отрязван така категорично от пъпната връв на родния си свят, за да бъде запокитен толкова надалеч.
Всяко хлапе обича да чете за приключения и опасности, но ако наистина му се случи нещо подобно ще зареве и ще се скрие в скута на майка си.
С други думи, като първоначална защитна реакция смехът не беше толкова страшен.
Денис срещна втрещения поглед на Прасльо — беше кацнал на един по-висок сандък.
„Дали пък да не измисля някое по-свястно име на това място — рече си той. — Фластерия никак не подхожда.“
Ужасът от пълната изолация беше изчезнал. Денис се обърна и погледна втората врата — единствената, която сега се отваряше.
Вратата към другия свят.
Все още не му даваше покой тази „промяна в комбинацията от физични закони“, за която бе споменал Брейди. Дори досадникът да казваше истината, сигурно беше нещо съвсем незначително, щом не бе повлияло на биологичната еволюция.