— Пак го почувствах.
— Кое?
— Усещам, че някой, или нещо, е дошло току-що в нашия свят. Както онзи път, когато бях абсолютно сигурна, че е пристигнала твоята метална къща… заедно с теб.
Денис тръсна глава да прогони съня.
— Искаш да кажеш, че някой е използвал зеватрона?
Линора естествено не го разбра. Просто си седеше и се взираше в черното небе.
Денис се замисли. Възможно ли е тя да усеща от разстояние кога зеватронът се задейства? Ако е така, това означава, че някой току-що е излязъл от капсулата, за да тръгне по следите му из този свят.
Денис въздъхна. Съжаляваше нещастния наивник, който и да е той. Точно в момента не можеше да направи нищо за него. Знаеше само, че го очакват редица неприятни изненади.
— Е, няма какво да му мислим толкова — приключи той. — Хайде, да спим. Утре ни чака тежък ден.
3
С първите лъчи на слънцето, малката метална къща засия като добре излъскан кехлибар. Хоск изшътка на хората си да не вдигат шум.
Очите му бяха приковани в нея. Само боговете знаеха как се разглобява проклетото творение. Тъкмо по тази причина не си беше губил времето първия път, когато се озова тук. Далеч по-важно тогава му се струваше залавянето на принцесата.
Всъщност и сега ги очакваше изненада. Малко след като пристигнаха, те забелязаха, че са ги изпреварили! Една самотна фигура се навърташе около къщата, като си мърмореше и изнасяше някакви кутии с метални части, ако се съдеше по дрънченето.
В началото утринната мараня го подлъга и Хоск бе обзет от радостно предчувствие, че това е самият магьосник, който скоро ще му падне в ръцете. В края на краищата, металната къща бе най-логичното място за неочаквана среща с него.
Толкова по-добре — може би с малко мъчения ще го принуди да я разглоби. Дори и да откаже, достатъчно е да го върне на Кремер и ще спечели отново благоразположението на барона.
Остана разочарован, когато с настъпването на деня откри, че неканеният гост има руса коса. Със сигурност не беше Денис, макар да бе висок колкото него.
Докато подслушваше от близките храсти, дяконът установи, че нашественикът говори със същия отвратителен дивашки акцент. Напрегна слух да долови какво си говори чужденецът.
— … пълна бъркотия… механизмът за връщане е строшен… по тревата се въргалят какви ли не метални части… и тази налудничава бележка за наличието на разумни същества! — Чужденецът се наведе, вдигна нещо от земята, изсумтя недоволно и го запокити към храстите, където се спотайваше Хоск.
— … сега му падна да си урежда сметките с мен. И само защото купих голяма част от екипировката направо от битака, вместо да хвърлям луди пари в някой скъпчийски магазин… сигурно е решил да се прави на велик откривател и е повредил зеватрона, за да не може никой да му отнеме славата… досетил се е, че Фластер ще избере мен да го последвам…
Хоск реши, че е чул достатъчно. Съдбата му изпращаше друг магьосник на мястото на първия. Може би с този ще намерят общ език!
Той даде знак на войниците да се разпръснат и да обкръжат нищо неподозиращата жертва.
4
— К’во правиш бе?
Денис вдигна глава и примижа срещу светлината. Беше уморен и доста раздразнителен. Точно сега не му беше до обяснения, пък и бе заръчал на Арт да помага на Линора за закуската.
— А ти какво мислиш, че правя?
— Амии… — Арт се почеса по брадичката, заел поза, която според него беше „инженерна“. Очевидно бе преценил въпроса на Денис като колегиален, а не подигравателен. — Чини ми се, че закачваш крилете на планера за колата… сиреч превръщаш ги в платна на кораб, или нещо таквоз.
Денис изсумтя неопределено. Арт щракна с пръсти.
— Ам’че да! Що пък не? Тук, по хълмовете, често духат ветрове. Ще ни помогне, кат’ драпаме нагоре по онез планини! Ей, принцесо! — той се обърна и извика към колибата, от която се носеха примамливи миризми. — Ела да видиш какво пак е измайсторил магьосникът!
Денис въздъхна и отново се залови за работа. Не биваше да се задържат дълго тук. Имаха добра преднина, но бързоходците на барона бяха доказали, че не са за подценяване. Искаше му се и той да е изпълнен със същата увереност, която имаха двамата му спътници, че ще се измъкват все тъй безпрепятствено при всяка нова среща. Нямаше да понесе разочарованите им погледи, когато авторитетът му се сгромоляса.
5
— Татко, атаката започна!
Принц Линзи повдигна очи от разгънатата карта и погледна към вратата, където стоеше Прол.
— Къде ни удариха?