Фейф-дей се извъртя и викна на един от адютантите:
— Бягай до свързочния пункт! Кажи им, че има нова засада — да пратят въздушно подкрепление!
Адютантът се втурна презглава да изпълнява заповедта. Баронът продължаваше да се оглежда с празен поглед. Фейф-дей поклати презрително глава и пришпори коня си към мястото на поредната схватка.
8
— Нападаме ги внезапно, после отстъпваме… подготвяме им засада и отново ги нападаме — обясняваше пресипнало вестоносецът. — Успяхме да ги спрем по всички направления, с изключение на Рудикската долина, където постоянно прииждат нови пълчища. Сякаш нямат край!
Принц Прол благодари на изтощения пратеник и нареди да му осигурят пълен покой. После се върна при баща си.
— Татко, ще ми разрешите ли да оглавя основните ни резерви и да се спусна в Рудикската долина, за да нанеса съкрушителен удар на противника?
Принц Линзи имаше изморен вид. Седеше под една камуфлажна тента, опъната между невисоки дървета. Отзад се чуваха отривистите доклади на вестоносците, които често влизаха и излизаха, за да се понесат в галоп отново към предната линия. Във външния павилион се беше разположило оперативното командуване и обсъждаше на висок глас тактическото разположение на силите.
— Не, синко. — Сивокосият принц поклати бавно глава. — Твоите сили са ни необходими в северната част, заедно с отрядите на Демсен. Оттам ще дойде главният удар — именно там Кремер ще удари с пълната си мощ.
Той пропусна да спомене, че вероятно на северния път баронът ще изиграе най-силния си коз — принцесата, за да срине бойния дух на защитниците.
Когато този час удари, ще се нуждаят от най-добрите пълководци, за да поведат хората в решителния бой. Дори старци могат да задържат напиращите през тесните планински проходи нашественици. Но в сражението със северняците на Кремер трябва да се изправят най-младите и най-силните, такива като Прол и Демсен, които ще дадат всичко от себе си за спасяването на племето.
Този път, изглежда, младият принц го разбра от половин дума. Той кимна почтително и продължи да крачи около входа, очаквайки новини.
— Прати да повикат Стивмладши — рече му след време Линзи. — Нека видим има ли надежда да излезе нещо от този негов план.
9
— Кои, по дяволите, сте вие? Пуснете ме веднага! Какво си мислите, че правите? Къде ме отвеждате?
Войниците стискаха здраво високия русоляв чужденец и го влачеха към Хоск. Той беше седнал в сгъваемо столетно кресло под сянката на едно дърво.
Новодошлият го огледа нагло от глава до пети и поизправи рамене.
— Вие ли сте най-старшия тук? Я ми кажете какво става? Не ме е грижа какво сте направили с Нюел… искам да знам кой повреди зеватрона?
— Млъквай — рече му Хоск.
Чужденецът се опули. Отстъпи крачка назад и повиши тон:
— Слушай, дебеланко, аз съм доктор Брейди от Сахарския Технологичен Институт. Освен това съм асистент на доктор Марсел Фластер, който пък е…
Земята под краката им се разтресе, когато едрото тяло на чужденеца се удари в нея. Войникът, който го бе съборил, го срита грубо, надвеси се и му кресна:
— Дяконът ти нареди да мълчиш, ясно ли е?
Русият се претърколи бавно, вдигна глава и премигна уплашено. Но не промълви нито думичка.
Хоск се усмихна доволно. Този май наистина ще се окаже по-податлив на обработка от непокорника Нюел. Още малко усилия и ще разбере кой се разпорежда тук. Вече показваше признаци на послушание.
Изглежда, войникът бе използвал малко повече сила, защото чужденецът се възстановяваше доста по-бавно от очакваното.
„Няма значение — рече си Хоск. — Когато тръгнем обратно, проходите вече ще са завардени от войските на барона. Предпочитам да мина оттам, вместо пак да се промъквам през тъмната, страшна гора.“
10
— Отидоха ли си?
Линора се обърна, допря пръст до устните си и изшътка на Арт, който се притаи зад храстите и не проговори повече.
От тримата, принцесата разполагаше с най-добра видимост към пътя. Прахта от копитата на последните конници се стелеше бавно. Денис лежеше върху изсъхналите клони в сянката на каручката, която бяха изтикали преди не повече от петнайсет минути. И тъкмо навреме, защото малко след това на платото се показа челният отряд на преследвачите. Двамата с Арт бяха прекалено изтощени за да наблюдават процесията, която изглеждаше безкрайна, и оставиха тази задача на принцесата.
Денис почувства, че някой го дърпа за ръкава. Извъртя глава и видя, че роботът е застанал само на няколко сантиметра от него. Стискаше го с механичната си ръка, а лампите на главата му мигаха тревожно в червено.