— Ето там! — извика един млад лъконосец в гондолата на Гат.
На фона на огрените от слънчеви лъчи облаци, се поклащаха най-малко две дузини черни точки. От разстояние планерите приличаха на големи хищни птици, готови да се спуснат върху жертвата си.
— Приготви се! — нареди Гат на околните балони, които побързаха да предадат заповедта.
Известно време планерите кръжаха високо в небето, после, като по сигнал, те се понесоха стремително надолу. Откъм гондолите долетяха тревожните викове на стрелците:
— Приближават се…! Готови за стрелба…!
— Летят твърде бързо!
— Не е време за вайкане! Цели се и стреляй!
— Хейооо! Ударих един!
— Браво! Само не се възгордявай!
— Внимавай, пуснаха стрелите!
Всичко се смеси — болезнени викове и възторжени крясъци, свистене на стрели и хриптенето на ранените. После, така внезапно, както се бяха появили, планерите изчезнаха, спускайки се обратно към платформите на отсрещната страна на каньона. Три или четири от летящите машини се търкаляха безпомощно по склона, където защитниците вече излизаха да довършат пилотите.
Още един планер, изгубил управление заради голямата пробойна в крилото си, се завъртя шеметно и се вряза в скалната стена точно пред погледа на стрелците в гондолата. Защитниците, във въздуха и на земята, нададоха триумфиращи възгласи.
— Добре, момчета! — вдигна ръка Гат. — Само не забравяйте, че пак ще се върнат и втория път ще са далеч по-подготвени! А докато дойдат, дайте да се съсредоточим върху противника на земята. Всеки да си избере цел, не искам изстрели нахалост!
Една от слабите страни на балоните бе трудно осъществимото и мудно зареждане с боеприпаси. На всичко отгоре северняците бяха открили къде са хвърлени котвите и от известно време упорито щурмуваха в тази точка.
Атаките не стихнаха през следващите няколко часа. Скоро обаче лъконосците можеха да се похвалят с голям брой успешни попадения. Но всяка неточно метната стрела бе безценна загуба — на време, практика и на усилия за доставянето на нови амуниции под нестихващия противников огън.
Защитниците също даваха жертви, и то много по-скъпи, тъй като противникът ги превъзхождаше многократно, а отзад прииждаха все нови и нови пълчища. Северняците на барона отново потвърдиха славата си на жестоки и безстрашни войни.
В бавна и мъчителна агония се изниза този, сякаш безкраен, следобед. След няколко часа на кръвопролитни сражения тактическата обстановка взе да се изяснява.
Тук, на северната отбранителна линия, защитниците бяха спечелили своята малка победа. Стрелците на Гат косяха всички щурмови отряди, лазещи нагоре по насечения скален склон, и на това отгоре съумяха да отбият три поредни атаки на планерите.
Но на южната стена нещата вървяха зле. Още преди слънцето да се скрие зад най-високите върхове, два от балоните бяха свалени. Единият — с точен далечен изстрел, който го принуди да се спусне плавно надолу, а вторият бе отнесен към източните плата, след като отряд северняци завладя мястото, където бе вързана котвата му. Дори там обаче бързоходците на Кремер продължиха да го преследват като кръвожадна глутница вълци, докато горивото му свърши и той бе принуден да се остави на милостта им.
Гат се питаше, дали Стивмладши ще издържи до вечерта. Около него имаше само два балона, които не можеха да му окажат голяма поддръжка. Междувременно късно следобед от юг пристигнаха нови противникови подкрепления, включително и дузина планери. Кремер сякаш разполагаше с неизчерпаем запас от тях! Или пък бе наредил на генералите си да оголят другите участъци на фронта и да хвърлят всичко на най-важното направление.
Малко преди да се стъмни Гат бе принуден да наблюдава безпомощно как цяло ято планери се нахвърлят върху последните два балона на южния склон. Така приключи първия ден от сражението.
2
— Забавѝ! Забавѝ!
Този път крещяха и тримата едновременно, завладени от почти парализиращата сила на практическия резонанс.
Сребърни огньове танцуваха около корпуса на каруцата и въпреки че се носеха право надолу по склона, скоростта им видимо намаляваше. Но въпреки това продължаваха да летят шеметно право към ръба на пропастта. Оставаха десет метра… пет… два…
Точно в последния момент, бясно въртящите се в обратна посока колела на робота най-сетне задържаха полета на каруцата сред облак от прахоляк, но предните й колела увиснаха над ръба.
Арт сграбчи един приведен клон, който също бе помогнал за спирането на убийствения им скок, и го стисна като удавник — сламка. Денис изтри лепкавата пот от очите си, като същевременно избягваше да гледа надолу. След това се покашля и облиза с език напуканите си устни, готвейки се да нареди на робота колкото се може по-внимателно да ги изтегли назад. За нещастие каручката избра точно този момент да се приплъзне още няколко сантиметра към ръба. Сега вече и колелата на робота висяха безпомощно над бездната.