— Отлично ви е известно… Ще се справим, господин адмирал. — Той сподави яда си. Не можеше да се сърди на Цилер, в крайна сметка той му беше дал кораба си, мътните го взели! — Не че имаме достатъчно хора.
— Виж, Блейн, не съм ви оставил без хора, за да се забавлявам. Просто тук не ни достигат войници. Освен това ще получите подкрепление много преди нас. Пратих ви двайсет новобранци, местни момчета, които смятат, че космосът ще им хареса. По дяволите, наистина може да стане така. С мен се случи същото.
Новаци, които не знаеха нищо и трябваше да се учат, но за това щяха да се погрижат сержантите. Двайсет души не бяха малко. Род се почувства по-добре.
Цилер запрелиства някакви документи.
— Ще ви върна и два взвода от твоите морски пехотинци, макар да се съмнявам, че на Нова Шотландия ще ви се наложи да се сражавате с врагове.
— Хм, да, господин адмирал. Благодаря, че ми оставихте Уитбред и Стейли. — Цилер и Плеханов бяха свалили на повърхността всички останали юнкери и мнозина от по-опитните сержанти. Но му бяха оставили най-добрите войници. Бяха достатъчно, за да обучат новите. И все пак някои каюти изглеждаха така, сякаш „Макартър“ е бил победен в бой.
— Моля. Давам ви добър кораб, Блейн. Има голяма вероятност Адмиралтейството да не потвърди назначаването ви за негов капитан, но може пък да извадите късмет. А аз трябва да управлявам цяла планета с голи ръце. Дори нямаме пари! Само републикански бонове! Бунтовниците са иззели всички имперски крони и са отпечатали книжни банкноти. Как ще въведем в обращение истински пари?
— Тъй вярно. — Като капитан, Род теоретично се изравняваше по ранг с Цилер. Званието „почетен адмирал“ просто му позволяваше да дава заповеди на по-старши офицери. Но Комисията по повишенията трябваше да утвърди капитанския чин на Блейн, а той бе прекалено млад. Навярно след месец — месец и половина пак щеше да е обикновен командир.
— Още нещо — продължи Цилер. — Току-що казах, че на планетата няма пари, но това не е съвсем вярно. Тук има неколцина извънредно богати хора. Един от тях е Джонас Стоун, човекът, който пусна вашата морска пехота в града. Той твърди, че успял да скрие парите си от бунтовниците. Е, защо не? Нали е бил един от тях? Обаче открихме обикновен миньор, червив от имперски крони. Не иска да каже откъде са, но ние смятаме, че ги е получил от Бери.
— Разбирам.
— Така че наблюдавайте негово превъзходителство. Добре, пехотинците и новобранците ще са на борда след по-малко от час. — Цилер погледна компютъра си. — По-точно след четирийсет и три минути. Можете да потеглите веднага щом пристигнат. — Той прибра компютъра и започна да пълни лулата си. — Предайте моите поздрави на Макферсън от доковете и имайте предвид следното: ако ремонтът се проточи, недейте да пращате съобщения на адмирала. Това само ще вбеси Макферсън. А от него зависи много. Просто повикайте Джими на борда и пийнете по някоя и друга чаша скоч. Не носите колкото него, но все е по-добре, отколкото да намесвате адмирала.
— Слушам — колебливо отвърна Род. Внезапно осъзна, че наистина не е готов да поеме командването на „Макартър“. Навярно познаваше техническата страна на въпроса по-добре от Цилер, но десетките трикове, които се научават само от опит…
Цилер прочете мислите му. Всичките му офицери подозираха, че притежава такава способност.
— Спокойно, капитане. Няма да ви сменят преди да стигнете на Спарта, а дотогава ще сте били достатъчно дълго на борда на „Мак“. И не си губете времето да зубрите за изпитите пред Комисията. Няма да има никаква полза. — Цилер дръпна от огромната лула и изпусна гъст облак дим. — Няма да ви задържам повече, имате си работа. Но когато стигнете на Нова Шотландия, непременно разгледайте Въглищния чувал. В галактиката едва ли има толкова красиво място. Някои го наричат Божието лице. — Образът му избледня, ала кривата му усмивка сякаш остана на екрана като тази на чеширския котарак2.
3. Официална вечеря
„Макартър“ набра инерция със стандартна гравитация. Всички от екипажа бяха заети с промяната от ориентацията спрямо планетата. За разлика от търговските съдове, които често взимаха на части големите разстояния от вътрешните планети до пунктовете за Олдърсънов скок, бойните кораби обикновено ускоряваха без спиране.
Два дни след напускането на Ново Чикаго Блейн даде официална вечеря.
Вечеря с бели покривки и свещници, тежки сребърни чинии и гравирани кристални чаши, дело на опитни занаятчии от пет свята, съкровище, което не принадлежеше на Блейн, а на „Макартър“. Всички мебели бяха върнати по местата им, след като по време на орбитирането бяха монтирани край външните стени, а голямата маса за орбита беше прибрана в цилиндричната стена на каюткомпанията.