Тази резбована маса бе обезпокоила Сали Фаулър. Беше я видяла два дни преди това, когато „Макартър“ все още се намираше в близост до планетата и външната стена представляваше палуба, също покрита с резба. Когато Сали се спусна по стълбищната шахта, Блейн забеляза облекченото й изражение.
Бери изглеждаше абсолютно спокоен и очевидно се забавляваше — сто на сто бе прекарал доста време в космоса. Навярно повече от самия Род.
Това беше първата официална среща на младия капитан с пътниците. Докато чакаше стюардите в безукорни бели униформи да поднесат първото блюдо, Блейн потисна усмивката си. На „Макартър“ имаше всичко друго освен изискана храна.
— Боя се, че вечерята няма да съответства на обстановката — каза той на Сали. — Но ще видим с какво ще ни нагостят. — Кели и стюардите цял следобед се бяха съветвали с главния готвач, но Род не очакваше много.
Имаше достатъчно храна, разбира се. Биопластмаса, пържоли от култивирано месо и царевица от Нови Вашингтон, но на Ново Чикаго Блейн не бе имал възможност да попълни корабните провизии, а собствените му припаси бяха унищожени по време на битката с бунтовниците. Естествено капитан Цилер беше свалил своите на планетата. Освен това бе успял да вземе със себе си най-добрия готвач и ординареца, който готвеше на капитана на кораба.
Поднесоха първото блюдо — огромен поднос с тежък капак, сякаш от ковано злато. По него се гонеха златни дракони, над които се носеха хексаграми И Ксин. Изработени на Ксанаду, съдът и капакът бяха стрували на „Макартър“ един от траловете му. Ординарец Кели стоеше зад Блейн, внушителен в бялата си униформа с ален пояс, съвършен иконом. Изобщо не приличаше на човека, от когото новобранците изпитваха ужас и който беше предвождал морските пехотинци в бой срещу гвардията на Съюза. Кели с опитен жест повдигна капака.
— Великолепно! — възкликна Сали. Лицето на сержанта просия. Върху подноса имаше пай във формата на „Макартър“, сражаващ се с покритата с черен купол бунтовническа крепост, изваян по-изящно от произведение на изкуството в имперския дворец. Другите ястия бяха в същия стил и макар че бяха направени от култивирана мая и други безвкусни боклуци, оставяха впечатление за истински банкет. Род забрави грижите си и се поотпусна.
— Какво ще правите сега, милейди? — попита Синклер. — Били ли сте преди на Нова Шотландия?
— Не, пътуването ми беше чисто професионално, командир Синклер. За родната ви планета нямаше да е голяма чест, ако я бях посетила, нали? — Тя се усмихна, но в очите й се криеше бездънен черен космос.
— И защо да не сме поласкани? Всеки свят в Империята би приел посещението ви за огромна чест.
— Благодаря ви, но аз съм антроположка и се занимавам с примитивни култури. Нова Шотландия едва ли отговаря на това определение — увери го Сали. Акцентът на главния инженер събуди интереса й. На Нова Шотландия наистина ли говореха така? Звучеше й като от роман от доимперската епоха. Но докато мислеше за това, тя внимаваше да не гледа към него. Ясно долавяше отчаяната гордост на Синклер.
— Добре казано — похвали я Бери. — Напоследък като че ли срещам доста антрополози. Това нова специалност ли е?
— Да. Жалко, че по-рано почти не е имало такива учени. Империята е унищожила всичко ценно на ужасно много светове. Надявам се никога повече да не допускаме тази грешка.
— Да, сигурно е доста шокиращо — отвърна Блейн. — Без предупреждение да попаднеш в Империята, независимо дали го искаш. Дори да няма други проблеми. Навярно е трябвало да останете на Ново Чикаго. Капитан Цилер каза, че управлението на планетата изобщо не било лесно.
— Не можех. — Тя замислено погледна чинията си, после се насили да се усмихне. — Нашето първо правило е да съчувстваме на народа, който изучаваме. А аз мразя Ново Чикаго — искрено прибави Сали. Силното чувство я зарадва. Даже омразата бе за предпочитане пред… пустотата.
— Да — съгласи се Синклер. — След месеци във военнопленнически лагер всеки би намразил тая планета.
— Нещо повече, господин командир. Дороти изчезна. Момичето, с което пристигнах. Просто… я няма. — Последва продължително мълчание и тя се засрами. — Моля ви, не ми позволявайте да ви разваля настроението.