Сали си взе чаша кафе от стюарда. Започваше да свиква с корабното кафе, което не можеше да се срещне никъде другаде в галактиката.
— Значи просто ще трябва да се примирим.
— Боя се, че е така. Случвало ми се е за по-малко време да стигна до друг Олдърсънов пункт, да извърша скок, да навляза в нова система, да се прехвърля някъде другаде и да продължа така, докато се върна на нужното място в първата система — и всичко това по-бързо, отколкото да пътувам в нормалното пространство. Но не и този път — геометрията не позволява.
— Жалко — засмя се тя. — Щяхме да видим повече места на същата цена. — Не прибави, че е отегчена. Род го разбираше, но не можеше да направи нищо. Не му оставаше много време за нея, а и нямаше какво толкова да се види.
— Внимание, готови за свободно падане!
Тя едва успя да си закопчае коланите и двигателите угаснаха.
Старши свързочник Лъд Шатък с присвити очи наблюдаваше целта си и правеше невероятно фини настройки с възлестите си, иначе несръчни пръсти. Телескопът на „Макартър“ бавно се движеше, докато се насочи право към една едва забележима светла точица. Шатък доволно изсумтя и натисна един от бутоните. Към телескопа се включи антена и корабният компютър изчисли къде ще се намира точицата в момента на пристигане на съобщението. Докато двигателите на „Макартър“ преобразуваха водорода в хелий, модулираната от кодираното послание енергия се излъчи към Нова Шотландия.
Род вечеряше сам в каютата си, когато получиха отговор. Дежурният свързочник прочете заглавието и повика Шатък. Четири минути по-късно юнкер Уитбред почука на вратата на капитана.
— Да — сърдито отвърна Блейн.
— Съобщение от адмирал на флота Кранстън, господин капитан.
Род нямаше желание да вечеря сам, но офицерите му бяха поканили Сали Фаулър в каюткомпанията — в крайна сметка, бе техен ред — и ако той се беше самопоканил, щеше да дойде и Бери. А сега прекъсваха дори самотната му вечеря.
— Не може ли да почака?
— Сигналът е приоритетен, господин капитан.
Забравил за протеиновото желе, Блейн рязко се изправи.
— Прочетете го, Уитбред.
— Слушам. „ДО «МАКАРТЪР» ОТ ИМПФЛОТ НОВА ШОТ. ПРИОРИТЕТНО СЪОБЩЕНИЕ НОМЕР ОСЕМ ХИЛЯДИ СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ…“
— Пропуснете идентификационните кодове, юнкер. Вече сте ги проверили, нали?
— Тъй вярно. Хм, дата, код… НАЧАЛО НА СЪОБЩЕНИЕТО: ПРОДЪЛЖЕТЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЪРЗО, ПОВТАРЯМ, ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЪРЗО ЗА ПРЕЗАРЕЖДАНЕ НА БРИДЖИТ ТОЧКА НОВ РЕД
ОТТАМ СЕ НАСОЧЕТЕ КЪМ… Хм, господин капитан, тук са дадени някакви координати в системата на Нова Каледония… ИЛИ ПО ДРУГ ВЕКТОР, КОЙТО ИЗБЕРЕТЕ, ЗА ДА ПРЕСРЕЩНЕТЕ И ПРОУЧИТЕ ТАЙНСТВЕНО ТЯЛО, НАВЛИЗАЩО В СИСТЕМАТА НА НОВА КАЛЕДОНИЯ ОТ НОРМАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО, ПОВТАРЯМ, ОТ НОРМАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО, ТОЧКА. СПРЕТЕ ПРИДВИЖВАНЕТО МУ ПО ГАЛАКТИЧЕСКИ ВЕКТОР… Хм, посочен е курс в направление към Въглищния чувал, господин капитан… ТЯЛОТО БЪРЗО НАМАЛЯВА УСКОРЕНИЕТО СИ ПРИБЛИЗИТЕЛНО СЪС СЕДЕМ ПРОЦЕНТА ОТ СВЕТЛИННАТА СКОРОСТ ТОЧКА. СПОРЕД АСТРОНОМИТЕ ОТ ИМПЕРСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СПЕКТЪРЪТ МУ Е КАТО ТОЗИ НА СЛЪНЦЕТО НА НОВА КАЛЕДОНИЯ ТОЧКА. ОЧЕВИДНО Е ЗАКЛЮЧЕНИЕТО, ЧЕ ПОЛУЧАВА ЕНЕРГИЯ ЧРЕЗ СВЕТЛИННО ПЛАТНО, ТОЧКА, НОВ РЕД
АСТРОНОМИТЕ ОТ ИМПЕРСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ТВЪРДЯТ ЧЕ ТЯЛОТО Е СЪЗДАДЕНО ОТ РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА ТОЧКА. ЗА ВАША ИНФОРМАЦИЯ В ПОСОКАТА, ОТ КОЯТО СЕ ПРИБЛИЖАВА, НЯМА ИЗВЕСТНИ ЧОВЕШКИ КОЛОНИИ, ТОЧКА, НОВ РЕД
ПРАТИХ НА ПОМОЩ КРАЙЦЕР „ЛЕРМОНТОВ“, НО ТОЙ ЩЕ УЕДНАКВИ СКОРОСТТА СИ С ТЯЛОТО СЕДЕМДЕСЕТ И ЕДИН ЧАСА СЛЕД МИНИМАЛНОТО ВРЕМЕ, НЕОБХОДИМО НА „МАКАРТЪР“, ТОЧКА. БЪДЕТЕ ПРЕДПАЗЛИВИ, ТОЧКА. СМЯТАЙТЕ ОБЕКТА ЗА ВРАЖЕСКИ, ДОКАТО НЕ СЕ УВЕРИТЕ В ПРОТИВНОТО, ТОЧКА. ВНИМАВАЙТЕ, НО НЕ ПРЕДПРИЕМАЙТЕ ВРАЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ, ПОВТАРЯМ: НЕ ПРЕДПРИЕМАЙТЕ ВРАЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ, ТОЧКА.
ДАВАЙ, ЦИЛЕР, ТОЧКА. ЩЕ МИ СЕ АЗ ДА БЯХ НА ТВОЕ МЯСТО, ТОЧКА. УСПЕХ ТОЧКА. КРАНСТЪН, ТОЧКА. КРАЙ НА СЪОБЩЕНИЕТО ИДЕНТИФИКАЦИЯ… Хм, това е господин капитан — задъхано каза юнкерът.
— Ясно, Уитбред. — Блейн натисна бутона на интеркома. — Каюткомпания.
— Каюткомпанията слуша, господин капитан — отговори юнкер Стейли.